КАК ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО

Епизод 1

Имаше Параолимпийски игри за хора с увреждания. Всеки беше дошъл, за да победи. Състезанието започва. Всеки се движи със собствената си скорост. След десет метра човекът в инвалидната количка пада. Тогава, съвсем внезапно и за изненада на публиката, всички участници спират и се обръщат назад, за да видят какво се е случило. Когато виждат падналия човек, те се връщат – дори онези, които са били близо до финалната линия. Всички отиват при падналия, помагат му отново да седне в инвалидната си количка. После всички, хванати ръка за ръка, тръгват към финала и го пресичат заедно……

Епизод 2

Буда достига портата на Небето. Хората там го очакват. Те отварят вратата за него, канят го да влезе и го приветстват. Но Буда се обръща назад и поглежда надолу към света на самсара: милиони души по същия път се борят в мизерия и страдание, отчаяни да достигнат тази порта на небето и блаженството. Тогава Буда казва, че не може да влезе, тъй като другите още не са стигнали. Казва, че времето още не е дошло и че ще изчака останалите да се присъединят към него. Казва, че сякаш ръката му е докоснала вратата на Рая, но краката му все още не са. Ръката не може да влезе сама без краката, затова той трябва да се върне назад, да забави крачка и да покаже на другите хора пътя към небето, за да влязат всички заедно…

Епизод 3 – Шамбала

Много хора живеят в Шамбала вече повече от година. Те са с различен произход – различна възраст, образование, професия, религия, цвят на кожата. Сред тях има филмови звезди, модни модели, банкери, счетоводители, инженери, фермери, механици или майстори. Има както мъже, така и жени, дори деца, някои от които са само на няколко месеца. Някои са високообразовани, с множество дипломи и сертификати, други едва са завършили средно образование. Някои говорят няколко езика, други общуват основно чрез езика на тялото или в тишина.

Въпреки различията всички имат една обща посока – Шамбала. Всички се срещат в Шамбала, за да останат и да живеят там. Да живееш в Шамбала означава да живееш заедно, да споделяш всичко заедно – доброто и лошото, храната, водата, стаите, тоалетните, негативното и позитивното, тъгата и щастието. Само когато живеем заедно, всички различия започват да се разрешават. Само тогава човек може да разбере себе си и постепенно да започне да разбира и другите. Само когато сме заедно, всеки и всичко се разкрива и излиза наяве под светлината. Лошите навици, негативността – всичко започва да изплува на повърхността. Можем ли да живеем заедно или всеки започва да тъгува за своето лично пространство, за своята собствена капсула, за своето „това и онова“, към които е бил привързан в предишния си удобен и комфортен живот преди да дойде в Шамбала?

Всеки може да влезе в Шамбала. Вратите са широко отворени, дори няма врати, за да може всеки да влезе без никакви ограничения. Но всички ние, носим в Шамбала множество етикети, които сме събирали през целия си живот. Всеки е донесъл целия си багаж и целия си боклук в Шамбала. Върху тази тежест всеки е донесъл и всички свои честоти от всички свои животи и еволюции – от най-ниските до най-високите. Лукът сега има много слоеве. Всеки се ражда свободен, но живее в окови: слой след слой – семейство, морал, дисциплина, общество, всякакви обучения.

В началото имаме различни приоритети: мислим за парите си, банковите си сметки, за лесния живот, за купуването на евтини неща, които да издържат дълго и да са с добро качество. Постепенно започваме да разбираме, че с тези приоритети идват само страдание и тъга. В живота си често стигаме дотам да мразим другите и дори да обвиняваме Бог. Загубваме себе си, забравяме кои сме и понижаваме честотите си. Но в крайна сметка всеки поотделно започва да търси Шамбала и копнее за Шамбала.

Идваме сами, но се срещаме в Шамбала и нашите приоритети се променят.

В Шамбала трябва да променим стандарта си на живот, моделите и навиците си. Трябва да разберем какво е важно и какво е незначително. Трябва да сложим край на алчността и желанията си, да разграничим от какво имаме нужда и какво просто искаме. Трябва да живеем просто, свободно и естествено. В Шамбала няма търговски центрове, банкови гишета, банкомати, модни салони, фитнес центрове, шоуруми или клиники за пластична хирургия. В Шамбала няма Уолстрийт, Бродуей или Шанз-Елизе.

В Шамбала трябва да се трансформираме, да надхвърлим това измерение и да навлезем в напълно непознато измерение, където всички предишни концепции, логика и идеологии се разрушават. В противен случай ще продължим да падаме в същата дупка, да си чупим ръцете и краката, да имаме болки в стомаха или главата и да оставаме умствено опиянени и осакатени. В Шамбала трябва да позволим на новия човек да се роди. Учим се как да БЪДЕМ за по-голямата картина и за божествения план.

В Шамбала съществуването приветства всички въпреки различията, затова трябва да се трансформираме и да се научим как да живеем заедно, да се грижим един за друг, да се извиняваме или да правим компромиси, когато е необходимо. Трябва да подадем ръка на човека, който е паднал в дупката, да го изтеглим нагоре и да не му позволим да ни дръпне надолу. Трябва да вървим ръка за ръка към портата на небето, където висшите същества ни очакват и Бог ни приветства.

И тогава се появява Учителят. Той (или тя) е като нас, но познава пътя и иска да ни го покаже, за да не се изгубим. Той вече е била там, но се е върнал, за да ни покаже пътя. Той държи светлината и иска да запали нашите факли и да ни води в тъмнината. Той държи единствения пламък, който да стане по-голямата светлина, огъня, който да изгори всички желания, негативности и страхове. Ние живеем в къща на тъмнината и трябва да си спомним да отворим вратата и прозорците, за да влезе светлината. Колкото повече къщи са отворени, толкова повече надежда имаме да изтласкаме тъмнината. Само този, който вече е видял светлината, може да ни я покаже, за да я видим и вкусим.

В Шамбала се учим как да отворим прозореца и да видим безкрайното небе, да уловим слънчевия лъч, който да ни озари. В Шамбала не ни казват какво да правим, нямаме Десет заповеди. В Шамбала започваме да разбираме какво сме – нашето същество, нашия център, нашите честоти и нашето съзнание. В противен случай животът ще остане толкова безсмислен, колкото и преди.

Ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим в този свят. Нашата съдба може да се изпълни, ако имаме смелостта да направим вертикалния скок в тази заедност. Трябва да спрем да плуваме срещу течението. Потокът става река, а реката вече тече към морето. Индивидуалното се слива с цялото. Вече няма „един“, а тоталност, пълнота. В Шамбала Единното вече не е отделено. Тук малката вселена се слива с голямата вселена. Вече няма две вселени, а само една.

В заедността всички могат да се гмурнат в непознатото и да направят скока. Няма повече скитане живот след живот. Вселената ни очаква да скочим в нея с осъзнатост. Шамбала ни дава смелостта да скочим в непознатото. Шамбала е училището за всички хора, за да научат пътя към портата на небето. Шамбала не е за малцина избрани – Шамбала е за всички.