КОЙ СЪМ АЗ? ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ПОМАГАТ, ЗА ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ

Кой съм аз? Това е въпрос, който всеки човек, рано или късно, си задава. Ако някой ви запита „Кой си ти?“, спонтанно първо казваме името си, после рожденното си място, държавата, в която живеем, на колко години сме, титлите си, професията. Така назоваваме всички неща, които притежаваме – пола си, физическото тяло, семейното положение, националната принадлежност, родителите и роднините, образованието, дипломите, квалификациите, къде сме пътували и кои държави сме посетили, религиозната си принадлежност и всичко, което трупаме в този живот и мислим, че сме и т.н. От 200 години насам всички ние показваме дипломите и сертификатите, благодарение на които ни оценяват в обществото. Ние живеем чрез преценката на другите, които ни казват кои сме и оценяват нашите физически, емоционални и интелектуални качества и способности. Това е изявата на егото, което се отделя от цялото и създава чувство за индивидуалност, капсулира индивидуалността си и дели живота на части – на добро и лошо, мъж и жена, ден и нощ, светлина и тъмнина. Обикновено търсим истината за себе си навън и забравяме да се обърнем към себе си и да погледнем навътре в нашето сърце и душа.

Как да разберем кои сме и защо сме тук на тази земя? Отговорът на този въпрос определя мисията ни, целите, задачите и смисъла на живота ни. Когато знаем кои сме, какви искаме да бъдем и какъв е смисълът живота ни, само тогава можем да изберем добродетелите, начините, способите и средствата , с които да живеем, за да постигнем мечтите си и да изпълним живота си със смисъл.

Когато направим съзнателна равносметка на живота си, можем да коригираме нещата, които са пречили за нашето щастие, личностно развитие или духовно съзряване. Всеки иска да е щастлив и да живее в благополучие и благосъстояние, което обхваща физическо, емоционално, ментално и духовно здраве, икономическа, финансова и социална стабилност. Всеки иска да бъде свободен и да е господар на собствения си живот. Направете равносметка за ежедневието си – как минава денят ви, с какво се занимавате и как минава животът ви? Какво правите, след като се събудите? Очаквате ли с нетърпение поредния прекрасен ден или се събуждате стресирани от многото задачи и липсата на време и се втурвате в ежедневната надпревара с него. Задайте си въпроса как да направя деня си по-щастлив? Как да направя себе си по-щастлив? Задайте си въпроси, които помагат да се самоопознаете и да разберете кои сте, защо сте на тази земя и какъв е смисълът на живота ви. Ето и някои въпроси, които могат да ви помогнат да се самоопознаете, да се самонаблюдавате, за да станете най-добрия приятел със себе си.

Кои са постиженията в живота ви, с които най-много се гордеете?

Важно е да направите равносметка за живота си и да отличите постиженията, с които се гордеете и които ви правят щастливи. Нещата, които сте довършили до край, независимо от трудностите и усилията. Вие сте се справили с всички предизвикателства. Това са ваши постижения, за които душата ви ликува, а сърцето ви ви награждава със „златен медал“ за личностно развитие и разширяване на съзнанието. Водете си списък или дневник за всички неща, заради които се гордеете и искате да споделите. Когато ви е трудно или паднете духом, припомнете си за вашите успехи и постижения.

Кои са вашите силни страни, с които се отличавате?

Замислете се кои са вашите силни страни, които ви отличават от другите и които ви правят уникални? Един лъв бил отгледан от стадо овце и си мислел, че е овца, до момента, в който друг лъв му казал да се огледа в езерото и да види, че е лъв като него, а не овца. Така сме и ние хората – в сивото еднообразно ежедневие ставаме още една овца от стадото и загубваме индивидуалността си и започваме да живеем с ритъма на другите и по модела на другите. Ние сме това, което ни кажат, че сме. Но всеки един от нас е несравним, така както го е създал Бог и има забележителни качества, които го различават поне малко от другите. Това е хубаво, когато всеки запази своята неповторима индивидуалност сред всички останали изключителни хора и успее да използва своята уникалност в служба на другите, тогава това се превръща в огромна сила на доброто и любовта за общото благо. Всеки един от нас е лъв, но съвременният начин на живот ни програмира да бъдем овце и ни превръща в модерни роби, които загубват неповторимите си качества заради едното възнаграждение. Има много филми (напр. „Стената“ – на Пинк Флойд) и книги като „Бунтът на Роботите“ (Дейвид Айк) или „1984“ (Джордж Оруел) и мн.др., които искат да пробудят хората, за да излязат от калъпа на примиренчеството, раболепието и еднообразието.

Знаете ли какъв е вашият талант, хоби или страст?

Всеки има талант. Талантът е естествена способност, която няма научно обяснение. Когато имаме талант в определена област, всичко се случва гладко, лесно и без усилие, с много добър резултат. Талантът не е съвместим с мързела. Мързеливият не може да бъде талантлив или ако е талантлив, не може да прояви таланта си заради мързела. Талантът е нещо естествено, вродено, но човек не може да разчита само на таланта си и да не прави нещо друго. Човек трябва да се труди и да се развива. Когато човек има талант, трябва да се тренират и други качества, за да може талантът да се утвърди и да стане „твоята запазена марка“. Например легендите във футбола Стоичков и Марадона имат най-добрият усет за топката, но за да вкарат топката във вратата от свободен удар, те трябва да тренират по 10 часа на ден. Или баскетболната легенда Майкъл Джордан, който има най-атлетичното тяло и отскок, трябва да тренира по 10 часа на ден, за да бъде звездата, която е. Или цирковият артист, който забива ножове около въртящ се диск, трябва да тренира по 10 часа на ден, за да има безгрешен мерник. Така е и във всяка една област – ако живееш с твоите 99% талант и 1% труд, няма да имаш успех! Но, ако имаш само 1% талант, който да задействаш с 99% труд, за да усъвършенстваш способности и умения, които да се утвърдят като талант, тогава 99-те% труд се превръщат в 99% талант - нещо най-естествено и тогава всичко свръх-естествено, което правят гимнастиците, акробатите, спортистите, художниците, артистите, музикантите, хората на изкуството или добрите бизнесмени, е просто върховна рутина и ежедневие. Тогава талантът и хобито се превръщат в твой живот и ти правиш това, което харесваш и харесваш това, което правиш. Тогава животът е прекрасен и всичко се случва без усилие.

Какви са моите краткосрочни и дългосрочни планове?

Обикновено хората се движим по течението без цел и посока и това няма нищо общо с израза „да се оставим по течението“. Да се оставим по течението е, когато сме планирали, помислили сме как да мине животът ни и, ако се появи непредвидено обстоятелство, да се съобразим с енергията и да се оставим на течението (потока на енергията) да ни понесе и отнесе там, накъдето е тръгнало. Трябва да планираме живота си, но да сме достатъчно гъвкави, за да посрещнем адекватно промяната.    

Искате ли да започнете нещо ново в живота си? Какво е то?

Ние вземаме решения не само, когато решаваме проблеми, а във всеки момент от живота си. Способността да вземаме решения е едно от най-големите качества в живота ни. Решението не е игра на лотария, в която очакваш късмета на случайността, а много съзнателен процес, който е резултат от нивото на съзнанието, ценностната система и добродетелите на човека. Решението не е резултат от минал опит, защото този опит може да е остарял и неприложим за съвременния начин на живот. Проектирайте бъдещето си, но си дайте шанс да изживеете всеки миг от живота, защото планирайки целите в далечното бъдеще, може да пропуснете прекрасните мигове на настоящия момент, който е изпълнен с изненади. Решенията трябва да се вземат без усилие и да са продиктувани от сърцето и таланта на всеки човек. И когато вземете решение, не се колебайте и не си задавайте въпроса, това беше ли правилно. Всичко е правилно. Вземането на решение веднага ни освобождава от напрежението и стреса, в които сме живели преди вземането на решението. Всяко решение може да бъде спонтанно или да е в резултат на добро планиране, поставяне на цели и поставяне на приоритети за изпълнение на задачите и целите. Насладете се на пътуването без да очаквате последната спирка. Важна е посоката, а не крайната дестинация, защото пътуването може да ви предложи много други възможности, на които трябва да се наслаждавате с детско любопитство и житейска мъдрост. Вие сте творци и можете да сътворите живота си. Съдбата е във вашите ръце и е последица от решенията ви. Толкова много врати чакат да бъдат отворени. Щастието чака всеки един от нас и решението е ключето към щастието.

В какво вярвате и кои са вашите добродетели?

Всеки вярва в нещо или в някой, но трябва ясно да определи своята вяра, защото вярата е неделима част от човешката природа. Някои вярват в Бог или следват определена религия. Други вярват в себе си и в собствените си сили. Трети вярват в живота. Други – в науката или пък в безсмъртието на душата. Вярата определя добродетелите и посоката на живота на човека. Алберт Айнщайн е казал, че „без вяра нито един изследовател не би продължил работата си и не би постигнал мечтите си“. Само вярата на сърцето може да изтрие предразсъдъците на ума и познанието, което ограничава сърцето да вземе решение. Няма връх, който да не можем да изкачим. Всеки дълбок океан, може да бъде преплуван. Само нашата вяра ще помогне да изпълним мечтите си. Всеки трябва да знае какво иска, за да може да го сътвори – без съмнения и без страх и с вярата, че може всичко и то ще се случи.  

Какво щяхте да направите, ако не се страхувахте?

Всяко дълго пътуване започва с първата крачка (е казал Лао Дзъ), която ще ви отведе на мечтания бряг. Страхът е основното препятствие, което ни пречи да направим първата стъпка. Заради страха не ставаме това, за което мечтаем – артисти, поети и не позволяваме на твореца в нас да се изяви. Страхът е счупил крилете ни, с които да полетим към мечтите си. Страхът ни е оковал в собствените ни златни клетки и е издигнал непревземаеми стени. Страхът пречи на семето да израстне в дърво. Семето се крие дълбоко в земята и се страхува да пробие обвивката си, за да стане дърво. Така семето умира преди да е станало дърво, заради страха, който е ограничил неговия потенциал. Но когато семето се предава на божествената енергия, и се „съгласи да умре“, то става голямо дърво. Черупката на яйцето се счупва, за да се излюпи свободната и жива птичка; старото умира, за да даде път на новото. Повярвайте, че всичко е възможно и каквото си помислите, то ще се случи. Всеки има вътрешен компас, който да го отведе там, където трябва да бъдете. Ще срещате, когото трябва, ще казвате, каквото трябва и ще бъдете, това, което е най-доброто за вас. Само не се съмнявайте в мисията си вярвайте, че най-доброто предстои във всеки следващ момент. Скочете в неизвестното без страх и съмнение, защото там ви чака съкровището, за което цял живот сте мечтали. Победителят скача в неизвестното, посредственият винаги гледа върху кой може да стъпи, за да отскочи. Бъдете победител в собствения си живот.

Кой е вътрешният критик или редактор, който постоянно ви саботира?

Можете ли да останете в тишина и да чуете вътрешния си глас? Или постоянно сте в разговор с вътрешния критик и редактор- егото, което контролират живота ви и ви нарежда какво да правите. То винаги се съпротивлява и е най-голямата причина за страданието на човека. Егото е хванало в капан жизнената ви енергия и й пречи да протече свободно. Не гледайте на живота от погледа на човек,  управляващ риска или на одитора, който иска всичко да е под неговия контрол и във всяка ситуация да търсите проблемите, за да ги отстраните.

Говорете по-малко, слушайте повече и бъдете наблюдателни. Научете се да живеете в тишина и да слушате вътрешния си глас и посланията, които интуицията ви изпраща. Излизайте по-често сред природата и слушайте звуците на природата – на птиците, на дърветата, на дъжда, на слънцето, на облаците, на небето, на съществуването, което постоянно общува с вас. Мъдрост е да намериш и да следваш вътршния си пътеводител, „истинското аз”, което винаги знае и показва правилната посока за всеки, във всеки един момент.

Как обичате да се забавлявате?

Човек трябва да живее по правилото на 4/4 – 1/4 работа, 1/4 практики за личностно развитие и 1/4 – забавление и  1/4 – почивка. Направете равносметка за вашия живот и как и с какво се забавлявате?

Кой е човекът, който значи най-много за вас?

Намерете си другарче, което да изпълнява задачите с вас и да бъде вашия радар за изпълнение и да ви държи по приятелски отговорни, без напрежение и стрес. Някой, който да ви дава кураж и да ви мотивира да продължите. Някой, който да ви казва истината и коя е следващата спирка във вашето пътуване. Да се самодисциплинираш сам е трудна задача. Много по-лесно се постигат задачите с приятел до теб, някой, който винаги да ти подаде ръка да станеш, когато си много изморен. Някой, който да ти даде патерица в трудни моменти, и да ти я вземе, когато отново можеш да продължиш сам по пътя на самодисциплината и самоконтрола в името на твоето добро.

Изберете си ментор, треньор, водач, учител, на който истински вярвате. Доверете се на вътрешния си компас, който ви води, където трябва, защото  преди да открие вътрешния си учител, човек има нужда от външен учител, на когото да вярва и който да го насочва и да му показва пътя. Когато ученикът е готов, неговият учител се появява. Взаимоотношението между учителя и ученика е най-великото тайнство в живота. Няма някакво общоприето или логично обяснение за това и само учителят и ученикът знаят на какво се основава тяхната дълбока любов един към друг. Това е общение между познатото и непознатото; между ограниченото и неограниченото; между капката вода и океана; между семето и дървото; между реалността и възможностите. Учителят е склуптор, който извайва от камения блок най-красивата статуя и я превръща в шедьовър. Всеки има нужда от Учител до момента, в който сам се озари и открие своя вътрешен пътеводител, който да следва завинаги. Кой е вашият учител – това може да е детето ви, партньорът в живота ви, майка ви или баща ви, вашият приятел или колега от работата?

Имате ли състрадание и нежност към себе си и какво точно правите само за себе си?

Бъдете взискателни, но нежни към себе си. Ако не сте достатъчно квалифицирани да свършите нещо, посещавайте семинари и обучения, за да постигнете необходимата квалификация. Не си поставяйте свръх високи летви и прекалено високи очаквания от себе си. Бъдете реалистични в самооценката си, за да не се разочаровате от оценката на другите. Винаги се питайте „как можех да направя това по-добре“. Прощавайте си и учете от грешките си и от грешките на другите и не ги повтаряйте. Винаги се самонаграждавайте. Излезте с приятели, позволете си желаната екскурзия, купете си любимата книга, посетете любимия си ресторант или просто се насладете на почивката.

Отговорете си коя е моята любима книга, филм, музикална група, храна, цвят, животно? Поддържайте ежедневник, в който си записвате всичко красиво и хубаво, което се е случило през деня. Не обръщайте внимание на негативните моменти, а само на моментите, които са ви накарали искренно да се усмихнете или да се зарадвате. В моменти на трудности, препрочитайте ежедневника на живота си. 

Какво правите, когато се чувствате добре?

Замисляли ли сте се какво правите, когато се чувствате добре? Правя това, което харесвам и харесвам това, което правя. Пея, рисувам, гледам филм, излизам с приятели, разхождам се в парка, пия чаша вино или още много много неща, които обичам. Винаги се чувствайте добре, за да сте в добро настоение и да правите любимите си неща. Дори и да не сте добре, изимитирайте щастие и правете любимите си неща. Бъдете добре вкъщи със семейството, на работа или когато сте сами със себе си. 

Кой е най-щастливият момент в живота ви? За какво сте благодарни?

Благодарността е един от най-възвишените добродетели. Запитвали ли сте се за какво сте благодарни? Записвайте си моментите, в които сте благодарни и винаги носете благодарността в сърцето си. Когато изпитваме искрена благодарност, любов, съпричастност, грижа за някой или проявим щедрост или благородство, тогава сърцето и ума преминават в състояние на съгласуваност. Мозъкът получава информация, че сме щастливи и започва да освобождава хормоните окситоцин – на съпричастността или серотонин -  на радостта.  Неслучайно когато човек е признателен или е направил добро се чувства добре. Чувството създава перфектната хармония в тялото, перфектния синхрон между мозък и сърце. Тогава честотите са с гладки, хармонични,  широки и равномерни вълни. Когато сърцето изпитва тъга, обида, неразбиране то изпраща объркани и накъсани вълни към мозъка и задейства хормоните на стреса като адреналин, кортизол и т.н. Ние се чувстваме нещастни и цялата химия в тялото се задейства, за да отговори на тези чувства. Сърцето е генератор на идеите, а умът е техният изпълнител. В сърцето има един свръх интелект, който е най-добрият водач, особено когато изпитваме чувства като благодарност, признателност, скромност, съпричастност, благородство, щедрост и т.н.

Ако имате право само на едно желание, какво би било то?

Да променим света, като променяме себе си. „Бъди промяната, за която мечтаеш“, е казал Махатма Ганди. Нашата промяна, променя света за нас самите. Имайте смелостта да промените това, което искате да се промени. Ако обаче не успеете, тогава живейте с мъдростта да приемете живота такъв, какъвто е и оставете енергията да ви води, очаквайки голямата промяна.

Можехте ли да свършите задачите за деня по-добре и да направите деня си по-щастлив?

Каквото и да правите, не се пестете и винаги давайте най-доброто от себе си, без да поставяте условия. Когато изпълните задачите си по най-добрия начин, вие ще се чувствате щастливи и няма да имате чувство за вина или неудовлетвореност. Винаги давайте максимума от себе си и животът ще ви възнагради щедро. Но винаги първо трябва да дадеш, за да получиш. Кладенецът трябва да се изпразни, за да се напълни отново с чиста вода. Това е всемирният закон за даването и получаването. Затова винаги правете най-доброто и всичко, което зависи от вас и оставете резултата в ръцете на съдбата и на Бог. Така винаги ще сте спокойни и удовлетворени от себе си.

Ако все още имате съмнение „кой сте“, се обърнете навътре към себе си и се запитайте „кой съм аз“. Направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания, за да се успокоите и да хармонизирате дишането си. Затворете очи и си кажете: „Аз не съм това физическо тяло. Аз не съм този ум. Аз не съм професията си. Аз не съм името си....“ и т.н. Премахвайте обвивките на материалния свят, за да достигнете до истинската си същност и да разберете кой сте.   

Всеки е красиво цвете в градината на живота. Животът е една божествена матрица и прилича на паяжина. Когато докоснеш дори и най-тънката нишка на паяжината, тя се разклаща. Така всички сме взаимосвързани и взаимозависими в матрица на живота. Можем да си мислим, че сме отделни личности, но това е заради нашето его, което си мисли, че има индивидуалност, че то е лидерът. Капката вода е океанът и океанът е капката вода. Светът е един фрактал, холограма, където и най-малката част съдържа цялото - в най-големи подробности. Този модерен свят ни е разделил, също като новороденото - от майчината утроба. Дошло е време да съшием всички дупки в матрицата на живота и отново всеки да почувства, че е част от цялото и да надскочи чувството за отделност в мрежата на обединеното съзнание. Песъчинката да осъзнае, че е част от пустинята. Капката да се върне при океана. Искрицата да осъзнае, че е част огъня. Само, когато осъзнаем кои сме, ние ще виждаме себе си в другите и ще знаем, че всеки друг човек носи частица от нас в себе си. Красота, доброта и истина – това е нашата същност, това са качествата на всеки един човек. Не отлагайте духовното си израстване за утрешния ден и не поставяйте условия по духовния си път. Само тогава ще разберете кой сте и ще опознаете себе си.