България е една от малкото държави, в които днешният свещен празник не се нарича „Христов ден“ или Рождество Христово, а КОЛЕДА. Това е резултат от културното, историческото и религиозното развитие на българския народ през вековете и нашите дълбоки корени в древните езически традиции и християнството. .
Има няколко предположения за корена на името „Коледа“ в българския фолклор:
1. Смята се, че думата „Коледа“ произлиза от латинското „calendae“, което означава „първи ден на месеца от новогодишния календар“. Римляните са празнували зимното слънцестоене с големи тържества, които са били време на веселие, подаръци и обреди, посветени на слънцето. При славяните и прабългарите подобни обреди също са съществували. Зимното слънцестоене се е смятало за време на възраждането на слънцето, което поставя началото на нов цикъл в природата. И до днес са се запазили много народни обичаи с езически характер като кукерството, коледуването, сурвакарството, баницата с паричка и късмети и много други, които имат за цел да прогонят злите сили, свързани с мрака и са насочени към плодородието, здравето и благоденствието, което е свързано с култа към природата и цикличността на живота. След приемането на християнската религия много българи едновременно празнуват на Коледа раждането на Христос и преклонението към Слънцето и светлината и не правят разлика между езическите празници и християнските вярвания.
2. Второто предположение за името Коледа е от дълбока древност и е свързано с историята за хан Колед Макар че няма исторически данни за съществуването на хан с това име, митологичният образ на „хан Колед“ се свързва с културната традиция на българите да почитат слънцето, светлината и топлината в началото на зимния период.
Според някои митът за хан Колед е свързан с древните обичаи на прабългарите, които отбелязвали важни астрономически и сезонни събития. Зимното слънцестоене (най-краткият ден в годината) е било важно събитие, което бележи раждането на „новото слънце“. Възможно е името „Колед“ да е производно от „коло“ – древно славянско и индоевропейско понятие за „колело“ или „цикъл“, което символизира слънцето и неговия кръговрат.
В народните вярвания хан Колед е представен като символ на обновлението, светлината и началото на новия цикъл в природата. Той се възприема като покровител на празничните обреди и веселия.
Обичаят коледуване се изпълнява в нощта срещу Коледа и съчетава остатъци от древни езически ритуали. Коледарите, облечени в традиционни носии, обикалят домовете, пеят песни и отправят благопожелания за здраве и плодородие.
Някои български учени фолклористи смятат, че самият обичай е символична почит към митичния „хан Колед“, който носи късмет и изобилие.
Според преданието, хан Колед бил велик и мъдър владетел, който управлявал народа си с грижа и справедливост. По време на неговото управление, а може би и много преди това, прабългарите се почитали Бога Слънце, като източник на живот, светлина и топлина. В дните на зимното слънцестоене, когато нощта е най-дълга, хан Колед организирал големи празненства, за да отбележи възраждането на слънцето – символ на новото начало и надеждата за плодородие. Легендата разказва, че в най-дългата нощ на годината хан Колед трябвало да се изправи срещу силите на мрака, водени от могъщия демон Караконджул. Караконджул символизирал студената и безплодна зима, която застрашавала живота на хората.
Хан Колед победил демона чрез мъдрост, смелост и с помощта на своите поданици, които пеели обредни песни (предшественици на коледарските песни) и палели огньове, за да прогонят злото. С победата му светлината се възцарила, а слънцето започнало да „расте“ – дните ставали все по-дълги. Легендата за хан Колед отразява вечната борба между светлината и мрака, топлината и студа, живота и смъртта. Тя е пример за сливането на прабългарските и славянските езически обичаи с християнските традиции, превръщайки Коледа в празник, който носи послание за надежда, обновление и живот.
С приемането на християнството, тази езическа легенда започва да се слива с християнската история за Рождество Христово. Християнската Коледа се празнува по време на зимното слънцестоене, което улеснява преплитането на двете традиции. В народните вярвания образът на хан Колед символично се преобразява в покровител на празника, носещ благополучие и светлина.
И до днес има много български обичаи, свързани с легендата за Коледа:
Коледуване е обичаят, при който коледарите обикалят домовете, пеят песни и пожелават здраве и плодородие, и правят ритуали за прогонване на тъмнината и злото и приветстване на светлината.
В миналото огънят е бил източник на топлина, светлина и уют. Затова има много български обичаи със запалването на огньове, танци и ритуали ололо тях. Огънят играе важна роля в зимните празници, като символ на светлината и победата над мрака.
По време на коледните празници храната, постните ястия и празничният хляб са символ на поклонение към плодородието и благодарността за изминалата година.
Хан Колед е легендарен персонаж, който обединява елементи от прабългарските и славянските езически вярвания и се вписва в традициите около Коледа. Макар да няма доказателства за съществуването на хан Колед, той остава в българския фолклор като историческа фигура, чието име е символ на светлината, топлината, Слънцето и цикличността на природата.
Весели Светли Коледни и Новогодишни празници, с най-сърдечни пожелания за здраве, щастие, късмет и благоденствие. И нека Силата да бъде с всички нас.
Comments