СИНИЯТ ЛОТУС - 8.1.2026 soymati

Ако Пространството е разгръщането, Времето е пътуването.

Пространството се отваря във всички посоки едновременно. Времето, от своя страна, е преживяването на движението през това разгръщане. То не е нещо само по себе си, а пътят, който се поражда, когато нещо, което е било поставено в рамка или контейнер, започне да се разширява.

Ето защо, когато древните култури са се опитвали да изобразят времето, те не са го правели като линия или като стрела. Те са го представяли като движение на отваряне. А образът, който отново и отново обобщава този жест, е цвете.

Времето се отваря като лотос.

Лотосът като образ на пътуванетоЛотосът се появява в множество традиции като символ на връзката между равнищата. Той не се появява на повърхността, а в тинята; преминава през водата и се отваря към светлината. Това е форма, която обединява произход, път и проявление в един-единствен жест.

Поради тази причина лотосът не представя само чистота или красота. Той представя точката на свързване между непроявеното и проявеното, прехода между потенциала и преживяването.

По отношение на съзнанието лотосът е образът на вътрешното пътуване: от дълбокото, тъмното и недиференцираното към отвореност, възприятие и форма.

Ом Мани Падме Хум: картата на времето

Мантрата Ом Мани Падме Хум сгъстява цялото това пътуване.

Не като молитва, а като структура:

• Ом: първичният звук, онова, което предхожда всяка форма.

• Мани: скъпоценният камък, семето, точката на съзнанието.

• Падме: лотосът, отварянето на това семе.

• Хум: въплъщение, преживяване в материята.

Времето следва точно този път. Първо празнотата, после точката, после отварянето и накрая конкретното преживяване.

Но има нещо още по-важно: това пътуване може да бъде извървяно и в обратна посока. От Хум към Падме. От Падме към Мани. От Мани към Ом.

Това е пътят на завръщането.

Лотосът като корона и център на съзнанието

В много традиции лотосът се появява свързан с короната, горната точка на свързване на съзнанието. Не защото е „горе“, а защото е мястото, където преживяването отново се свързва със своя произход.

Отвореното цвете е разгърнатото съзнание. Затварящото се цвете е съзнанието, което се връща към центъра.

Ето защо лотосът не е само разширяване. Той е и свиване.

И тази идея ни води към много по-конкретен образ: лотосът като пазител на утробата на сътворението.

Синият лотос и египетското време

В Египет синият лотос на Нил е бил един от най-важните образи на произхода и времето.

Той не е бил абстрактен символ. Бил е пряко наблюдение на природата: лотосът се отваря с дневната светлина и се затваря по здрач. Всеки ден той повтаря един и същ цикъл. Ражда се, разгръща се, сгъва се обратно и се връща във водата.

За египтяните така е функционирало времето.

Времето не се е движело към нещо непознато. Времето се е връщало към произхода всеки ден.

Ето защо лотосът е бил свързван с раждането на слънцето, възраждането и непрекъснатостта на живота. Времето е било жив цикъл, а не линия, която изчезва.

Лотосът като пророчество на съзнанието

В този контекст възниква идеята за лотоса като пазител на центъра на сътворението. Лотосът не само отваря света; той го защитава. Той съхранява точката, в която съзнанието започва отново.

Оттук се ражда образът на синия лотос като пророчество: когато съзнанието отново си спомни своя произход, лотосът разцъфтява още веднъж. Не само като физическо цвете, а като състояние на съгласуваност между време, съзнание и сътворение.

Синият лотос представя момента, в който времето се подравнява отново със своя първоначален цикъл.

Нил като тялото на лотоса

Ако лотосът е образът на времето, Нил е неговото тяло.

Нил не е бил възприеман само като река, а като артерия на съзнанието. Неговите цикли на приливи (разливане) и оттливи (оттегляне) са отбелязвали ритъма на цялата страна. Земеделие, икономика, ритуали и космология са били синхронизирани с този пулс.

Лотосът, който се отваря и затваря в Нил, е въплъщавал този ритъм. Той е бил видимият израз на египетското време: време, което се разширява и свива, без да губи своя център.

Асуан: източникът на лотоса

И ако лотосът представлява центъра на съзнанието, неговият енергиен източник е трябвало да бъде разположен на точно определено място.

Това място е било Асуан.

Освен стратегическото си значение като граница и търговски възел в древността, Асуан е заемал централно място в египетската митология, защото е бил смятан за мястото на регулиращия механизъм на света.

В района на Елефантина е бил почитан Хнум — богът-създател, който е давал форма на живота и е регулирал разливите на Нил. Хнум не е създавал от нищото; той е оформял, подреждал, калибрирал потока.

Наблизо, във Филе, се е развил култът към Изида — майката, силата, която събира отново разпокъсаното и възстановява съгласуваността на цикъла.

Майка и създател. Утроба и форма. Съзнание и структура.

Ето защо Асуан не е бил само свещено място; той е бил точката, в която цикълът на времето е можел отново да бъде настроен.

От лотоса към златното яйце

Когато лотосът се отваря, светът се разгръща. Когато лотосът се затваря, произходът отново обгръща, затваря и съдържа всичко.

Златното яйце е тази затворена форма, състоянието преди времето, съзнанието преди да започне да се разширява.

Ето защо следването на лотоса към неговия източник неизбежно ни води към яйцето. И затова Асуан се явява естественото място, където да бъде положено първото семе на Златните яйца като следствие от символичното пътуване.

Лотосът води към центъра. Центърът се свива. И когато се затвори, отново се превръща в яйце.

Първото времево семе

Тук не говоря само за създаване на бъдещето, а за припомняне на цикъла.

Времето не се поправя като започне да се движи по-бързо напред. То се поправя чрез правилното затваряне на цветето.

Синият лотос сочи пътя. Асуан държи източника. А златното яйце е формата, която се появява, когато времето се върне към своя произход.

Това е първото времево семе. Лотосът, който води обратно към яйцето.

Добре дошли в Първичния лотос.