ПРОМЯНАТА – НАЙ-ДОБРИЯТ ЛЕК СРЕЩУ ДУХОВНИТЕ АЛЕРГИИ

Според източната медицина всички здравословни проблеми произтичат от небалансирана енергия в тялото. Разногласието между тяло, ум и душа е в основата на т.нар. духовни алергични реакции. В индийската аюрведа алергиите се разглеждат като резултат от нарушен баланс на четирите елемента в тялото. В индианската култура физическите неразположения се свързват с духовни травми и кармични взаимоотношения. Древните източници подчертават, че алергията често е физическо проявление на подтиснати или неразрешени емоционални състояния.

Ние можем да сме алергични не само към замърсената околна среда и храните, но и към токсични взаимоотношения и болезнени преживявания, които пораждат негативни мисли и емоции. Затова не бива да се ограничаваме единствено до облекчаване на симптомите – хрема, кихане, кашлица, астма, сърцебиене, подуване на корема или кожни обриви. Истинският път е да открием първопричината за свръхреакцията на имунната система към дразнителите. В много случаи алергиите са резултат от потиснат гняв, страх, напрежение, семейни неразбирателства, домашно насилие, продължителен стрес и други негативни преживявания. Вместо да прикриваме проявите с антихистамини и медикаменти, е необходимо да се обърнем навътре и да разберем собствените си емоционални травми.

Нашите клетки носят в себе си отпечатък от негативни емоции, натрупвани не само през този, но и през хиляди предишни животи. Така бремето на миналото остава заключено в тялото.

• Гневът и напрежението се натрупват в черния дроб.

• Тревожността – в храносмилателната система и вагусния нерв.

• Ревността – в бъбреците.

• Закостенялостта – в ставите и костите.

• Стресът – в мозъка, кръвоносните съдове и панкреаса.

• Страданието от загуба или изоставяне може да се прояви като сенна хрема или синузит.

• Страхът се загнездва в белите дробове и често се изразява като екзема или астма.

Кожата – нашата естествена защита – реагира на всяка несправедливост или дълбок страх с обриви, уртикарии и вътрешни възпаления. Имунната система „разпознава“ тези емоции като вредители и започва да се бори с тях, освобождавайки хистамини – химически вещества, които отключват алергичните реакции.

Ключът е в осъзнаването на проблема и промяната на модела на поведение, който го е породил.

Промяната и самодисциплината са най-добрият лек срещу духовните алергии.

Практически насоки:

1. Съгласуване със сърцето – Сърцето е главният лечител на духовните травми. Когато се затваря за любовта, блокира тимусната жлеза – важен орган на имунната система. Можем да отворим сърцето и да пробудим тимуса, като поставим ръце върху тях и дишаме съзнателно.

2. Съзнателно дишане – Дълбокото коремно дишане активира вагусния нерв, който свързва всички органи от мозъка до червата и им предава правилни сигнали: за режим „борба или бягство“ или за „почивка и наслада“. Съзнателното дишане ни помага да се изключим от „спешните“ задачи и да останем в тишина поне за пет минути. Именно тогава често идват отговорите на най-трудните въпроси в живота.

3. Промяна на мисловния модел – Старите модели отключват негативни емоции. Те не водят директно до алергии, но създават стрес, който имунната система превръща в алергични реакции, чрез повишени нива на хистамин. Нужно е да наблюдаваме внимателно мислите, чувствата и емоциите си. Ако можем – да променим ситуацията. Ако не можем – да я приемем и да изчакаме подходящия момент за естествена промяна, без борба и напрежение.

4. Постепенност – Не е необходимо да решаваме всички проблеми едновременно. Нужно е време за адаптация. Да бъдем нежни със себе си и да празнуваме всеки малък успех.

5. Приятелска подкрепа – Добре е да имаме спътник, който да върви по пътя заедно с нас, да ни насърчава и държи отговорни по приятелски и ненатрапчив начин.

6. Нов опит – Да правим неща, които никога не сме правили: да спортуваме, да танцуваме, да пеем, да рисуваме. Да водим дневник на красивите моменти. Да обновим хранителния си режим. Да търсим близост с природата – да прегръщаме дървета, да ходим боси, да живеем по-скромно. Да превърнем таланта си в работа. Да правим това, което обичаме, и да обичаме това, което правим. Да живеем в благодарност за всичко, което имаме.

Най-сигурното нещо е промяната, но е необходима силна воля, за да я направим. Промяната е неизбежна – въпросът е дали ще я изберем съзнателно и с любов.