Новото състояние на съзнанието е ключът към това, което предстои - 4.1.2026 г. yomati

Често чуваме фрази като „В какво състояние си?“, „психическо състояние“, „състояние на ума“, „национална държава“. Използваме тази дума постоянно, но рядко се спираме да разберем какво всъщност представлява състоянието.Етимологично, думата „състояние“ произлиза от латинското status, означаващо „начин на битие“, „позиция“ или „условие“. Status произлиза от глагола stare, означаващ „стоене“, „оставане“, „поддържане“.Следователно, състоянието е начинът, по който нещо се поддържа. Начинът, по който нещо е. Условие, от което нещо съществува.И тук се крие ключът: състоянието не е фиксирано. То е конфигурация. Точка на равновесие. Специфична форма, която нещо заема в даден момент. Водата може да съществува в течно, твърдо или газообразно състояние. Човешкото същество може да съществува в определено състояние на съзнанието. И едно общество може да се организира като състояние, с закони, структури и форми на съжителство.Всички тези състояния имат едно общо нещо: те са отражение на начина, по който енергията е подредена вътрешно.

Състоянието на битието

Състоянието на съзнанието е начинът, по който битието се поддържа. Това е вътрешната конфигурация, от която то възприема, чувства и действа.Когато умът е подреден, емоциите са калибрирани, а действията са съгласувани, съществото навлиза в състояние на кохерентност. От тази кохерентност то може да създава своята реалност.Когато умът е разпокъсан, емоциите са възбудени, а действията са несвързани, съществото навлиза в състояние на объркване. От това объркване то може само да реагира на света около себе си.Разликата между тези състояния не е морална. Едното не е „добро“, а другото „лошо“. Разликата е функционална: едно състояние позволява съзидание; другото позволява само оцеляване.

Състоянията отразяват състоянието на битието

Най-важното е следното: това, което се случва вътре в отделния човек, се случва и колективно.Състоянията, които познаваме – страни, нации, територии – са външното отражение на колективното състояние на съзнанието на хората, които ги обитават. Техните закони отразяват как това съзнание разбира реда. Техните структури отразяват как това съзнание организира властта. Техните икономики отразяват как това съзнание оценява обмена.Всяка национална държава е видимата проява на колективно вътрешно състояние. Затова, когато вътрешното състояние на битието се променя, и външното състояние на света се променя. И точно това се случва сега.

Настоящото състояние: критичен преход

Човечеството преминава през критичен преход. През последните десетилетия сме развили технологии, способни да усилват умствените ни способности, да реорганизират глобалната икономика, да модифицират живата материя и да разширяват присъствието ни извън Земята.Имаме изкуствен интелект, който може да обработва информация по-бързо от всеки човешки мозък. Имаме комуникационни мрежи, които свързват моментално милиарди хора. Имаме възможност да редактираме гени, да създаваме синтетичен живот и да манипулираме самата структура на материята.Въпреки това, този външен напредък не е съпроводен с еквивалентно узряване на съзнанието.Технологията тича. Съзнанието, в много случаи, едва ходи.Това несъответствие не е просто философско. То е еволюционен риск.

Дисбаланс между технология и съзнание

Проблемът е прост, но дълбок: без ясен вътрешен компас, всеки инструмент, който създаваме, може да усилва както мъдростта, така и сенките ни.Същата технология, която може да свърже човечеството, може да го фрагментира. Същият инструмент, който може да образова, може да манипулира. Същата система, която може да освобождава, може да пороби.И точно това наблюдаваме: човечество с огромна технологична мощ и съзнание, което все още не знае как да я държи.Можем да комуникираме моментално с всеки на планетата, но се чувстваме все по-отчуждени. Имаме достъп до повече информация от всякога в историята, но сме по-объркани. Имаме повече инструменти за свързване, но сме по-отделени от себе си.Защо?Защото технологията усилва състоянието на съзнанието, от което се използва.Използвана от кохерентност, тя усилва кохерентността. Използвана от объркване, тя усилва объркването. В момента по-голямата част от човечеството използва напреднали технологии от объркано състояние на съзнанието.

Отровата на объркването

Съществува отрова в човешкото съзнание. Тя не е биологична. Тя е перцептивна – дефект в менталния код, който генерира миражи, объркване, твърди догми, поляризация и загуба на ос.Тази отрова има много лица. Религиозната отрова заключва миналото в една интерпретация. Тя замразява ума в един светлинен лъч и го ослепява за целия спектър. Превръща мистерията в догма и пътя – в контрол. Идеологическата отрова разделя реалността на непримирими лагери: добро срещу зло, ние срещу тях, моята истина срещу твоята лъжа. В това разделение се губи способността да се види цялото.Технологичната отрова наситява електромагнитното поле, изкривява епифизната жлеза и нарушава ориентацията на желязото в кръвта. 5G, сателитни мрежи, постоянният шум на небилогични сигнали – всичко това пречи на естествената навигационна система на човешкото тяло.Резултатът е дезориентирано човечество – без ос, без посока, без способност да различава лекарство от отрова, кохерентност от объркване, съзидание от реакция.

В какво състояние сме?

Това е фундаменталният въпрос. Ако сме честни, повечето от нас живеят в състояние на усъвършенствано оцеляване. Имаме домове, работа, технологии, удобства – но вътрешно все още реагираме на света чрез страх, тревожност, контрол, конкуренция и недоверие. Продължаваме да организираме живота си, сякаш ресурсите са оскъдни, сякаш другият е заплаха, сякаш единственият начин да спечелим е другият да загуби. Това се отразява в националните държави, в властовите структури, в икономиките, във войните, в границите, в законите, които разделят, контролират и ограничават.Всичко това е външното отражение на вътрешно състояние, основано на фрагментация.И докато останем в това състояние, всяка технология, която създаваме, ще усилва само фрагментацията.

Какво представлява новото състояние на съзнанието

Новото състояние на съзнанието не е идея. Не е философия. Не е духовно движение. Не е религия.То е преживяване. Начин на битие в света.То е моментът, когато „Аз“ (индивидът, човешкият, обусловен опит) се интегрира с „Аз Съм“ (универсалното, трансцендентно виждане, което се свързва с цялото).Когато „Аз“ и „Аз Съм“ влязат в диалог, възниква трета точка: универсалният ум, третото око – способността да се възприема единство в разнообразието, да се разпознават модели, да се намира смисъл, да се създава заедно от кохерентност.Новото състояние на съзнанието означава:

• Преминаване от реакция към съзидание. Да не реагираш повече на света от страх, а от яснота. Да не оцеляваш просто, а да създаваш.

• Преминаване от конкуренция към сътрудничество. Разбиране, че ресурсите не са оскъдни, когато циркулират. Че изобилието идва не от натрупване, а от поток. Че другият не е заплаха, а огледало.

• Преминаване от фрагментация към интеграция. Освобождаване от непримирими противоположности – добро или зло, светлина или тъмнина, наука или духовност – и започване на интеграция, поддържане на креативно напрежение, виждане на целия спектър.

• Преминаване от контрол към доверие. Освобождаване от нуждата да контролираш всичко и учене да се доверяваш на процеса. Освобождаване от хватката и учене да се течеш. Прекратяване на съпротивата и започване на навигация.

Това е новото състояние.И то не се учи. То се активира. Живее се. Поддържа се.

Защо това е ключът към всичко

Новото състояние на съзнанието е ключът към това, което предстои. То е двигателят, центърът, самата причина за този проект.Без ново състояние на съзнанието всичко останало е повторение – повече от същото под различни имена.Можем да създаваме нови технологии, но ако ги използваме от същото объркано състояние, те ще усилват объркването.Можем да създаваме нови организации, но ако ги структурираме от същото фрагментирано състояние, те ще възпроизвеждат фрагментацията.Можем да говорим за промяна, еволюция и трансформация, но ако продължаваме да действаме от същото вътрешно състояние, промяната ще бъде само козметична.Истинската трансформация може да дойде само от промяна на състоянието.И за да е реална тази промяна, тя трябва да се поддържа. Тя трябва да се прояви. Тя трябва да приеме форма.

Как се поддържа новото състояние

Новото състояние на съзнанието изисква три елемента за поддържане:

1. Наратив. Истории, които организират ума – обясняват откъде идваме, какво се е счупило, как се поправя и накъде вървим. Наративът отваря възможности, разсейва миражи и показва, че съществуват други начини за възприемане на реалността.

2. Преживяване. Моменти, в които тяло, емоции и присъствие се подреждат – когато съзнанието престава да бъде идея и става начин на живот. Преживяването калибрира, активира и гарантира, че промяната е не само умствена, а тотална.

3. Пространство. Физически места, структури, системи и технологии, които поддържат този начин на живот стабилно. Пространството дава тяло на съзнанието. То позволява промяната да не бъде преходно преживяване, а начин на живот.

Без тези три елемента новото състояние на съзнанието остава фантазия.

Семето на състоянието

И тук идва въпросът: къде се сади семето на ново състояние? Отговорът е в произхода – на мястото, където това вече е правено веднъж, където е разбрано, че съзнанието може да трансформира материята, че пространството може да подрежда честотите, че храмовете могат да поддържат състояния на възприятие.Това място е Египет. По-точно, Нил. И още по-точно, Асуан.

Нил: Където се ражда животът

Нилът не е просто река. Той е гръбнакът на една от най-старите цивилизации на Земята. Тук първо е разбрано, че водата е живот, че цикълът на наводненията отразява цикъла на смъртта и възкресението, че черната земя – плодородният нанос – е материята, от която се изгражда цивилизацията.Затова Египет е наречен Кемет, Черната земя. Оттук идва думата алхимия: Ал-Кем – трансформация на материята.Алхимията не е просто превръщане на метали в злато. Тя е преобразуване на материята в съзнание – издигане на плътното към субтилното, трансформация на калта в храм.Точно това е постигнато в Египет преди хиляди години: изградени са пространства, които поддържат състояния на съзнание, проектирани са геометрии за подреждане на честотите и създадени системи, които позволяват вътрешната трансформация да се прояви външно.

Асуан: Утробата на Нил

Асуан, в южен Египет, е точката, където се ражда египетският Нил. Това е прагът, порталът, утробата, където реката, която тече от сърцето на Африка, започва да оформя живота.Бялото и Синьото Нил се сливат в Судан. Нубия и Куш са творческата утроба – мястото, където е заченато най-старото културно смесване на човечеството. Асуан е точката, където това зачеване се превръща в раждане.Затова Асуан е мястото на семето. На началото. На точката, където невидимото става видимо.

Ето точен и ясен превод на български на изпратения параграф:

Защо да се върнем към произхода

Връщането в Асуан не е носталгия. Не е духовен туризъм. Не е исторически романтизъм.То е разпознаване на модела.То е разбиране, че ако искаме да посадим семето на ново състояние на съзнанието, трябва да го посадим в утробата — на мястото, където животът е заченат, където това вече се е случвало веднъж и може да се случи отново.Асуан е това място.Там, в южен Египет, на бреговете на Нил, ще бъде посадено първото физическо семе на това ново състояние: пространство, където алхимията на съзнанието може да се прояви, където вътрешната трансформация може да се поддържа във външна форма, където наратив, преживяване и пространство се събират в едно.Защото всяко състояние изисква територия, точка на произход, място, от което неговият начин на битие се разгръща в света.И това място е Асуан. Това място е сърцето на Златния триъгълник. Добре дошли в състоянието на съзнанието.