КАКВО ЗНАЧИ ДА СИ "АТЛАС" И ДА НОСИШ СВЕТА НА ПЛЕЩИТЕ СИ? – 27.12.2025

Човешкото тяло е карта на космоса. Между основата на гръбначния стълб и темето на черепа се разгръща цялата структура на Вселената. В долния си край опашната кост носи тежестта на цялото тяло, както земята носи тежестта на света. В горния си край първият шиен прешлен държи главата, както небето държи звездите.Този прешлен носи древно име: Атлас.

Атлас е титанът, който държи небето на раменете си. Този, който поддържа небето и земята разделени, за да може животът да съществува помежду им. Този, който не позволява всичко да се срути. Този, който създава пространство, в което може да се диша.

Без Атлас космосът се разпада. Без Атлас небето и земята се сливат и животът изчезва.

Затова картата на света се нарича атлас. Защото картата държи света в нашия ум. Тя ни позволява да се ориентираме. Дава ни координати. Поставя ни в пространството.

А Атлас е бил и първият цар на Атлантида. Първородният син на Посейдон. Този, който е управлявал от планините, които днес наричаме Канарски острови — последните върхове, останали видими, когато континентът е потънал.

ПЛАНЪТ АТЕР ТУМТИ

В древната памет съществува план. План, роден в атлантските времена преди повече от 13 000 години. План, който е бил предаван нататък до 5000 г. пр.н.е., като е променял името и езика си многократно.

Този план се нарича Атер Тумти. От древноатлантски: „да се пренесе небето на земята“.

Мисията е била да се отрази небесният ред в земния ред. Градовете, храмовете и пътищата да се подреждат така, както звездите се подреждат на небосвода. Каквото горе, такова и долу.

Атер Тумти е планът, който атлантите са посяли в света, преди потопът да заличи пътищата. Това е планът, който оцелелите са се опитали да възстановят в Египет, в Шумер, в долината на Инд, в Китай, в Андите.

Това е планът, който и аз — както и мнозина други — дойдохме да си спомним.

И този план започва да се очертава в областта Атлас. На Канарските острови. Защото там се намира паметта за произхода. Там е картата, която свързва небето и земята.

Атлас е символът на плана. Този, който държи. Този, който поддържа. Този, който не позволява всичко да се срине.

Но планът Атер Тумти живее и в небето. Защото небето води земята. Звездите отбелязват пътя през времето.

НЕБЕСНИЯТ ПЪТ

Древните са гледали небето и са виждали образи. Групи звезди, които са свързвали с въображаеми линии, за да помнят митове, да се ориентират в океана, да измерват времето, да знаят кога да сеят и кога да жънат.

Съзвездията носят имената на митове, защото небето е било свещената книга. Мястото, където са били изписани историите на боговете. Всяко съзвездие е разказвало поука. Всяка звезда е отбелязвала точка от небесната карта.

Древните са разделяли небето на области. По небесния екватор са се движели съзвездията на зодиака. На север са били околополярните съзвездия, които никога не залязват под хоризонта. На юг — съзвездията, които могат да се видят само от определени географски ширини.

Но от всички съзвездия едно е било най-важното. Това, което е водело всички останали. Това, което е очертавало пътя на ловеца. Това, което е държало оста на нощното небе.

Орион.

ОРИОН, ЛОВЕЦЪТ И НЕГОВИТЕ КУЧЕТА

Орион е ловецът. Най-разпознаваемото съзвездие на небето. Три съвършено подредени звезди образуват неговия пояс. Четири ярки звезди отбелязват раменете и коленете му.

Орион е бил великан. Легендарен ловец. Най-умелият от всички. Способен да улови всяко животно.

Орион ловува, придружаван от двете си верни кучета. Голямото куче — Голямо куче (Canis Major), което носи Сириус в гърдите си, най-ярката звезда на нощното небе. И Малкото куче (Canis Minor), което носи Процион на челото си. Двете кучета вечно преследват своя господар по небето.

Пред Орион тича Бикът — Телец. Великият небесен бик, който разорава браздата в звездното поле. Този, който подготвя земята за семената на звездите.

Телец е бил свещената крава. Космическата матрица. Тази, която произвежда млякото на звездите. Млечният път е бил виждан от древните като млякото на свещената крава — първичната субстанция, от която се раждат звездите. Реката от светлина, която пресича небето.

А върху гърба на Телеца блестят Плеядите. Седемте сестри. Седемте гълъба, които отбелязват севера. Седемте музи, които вдъхновяват небесната песен.

Плеядите са били наричани гълъбите, защото са водели пътя. Както музите водят вдъхновението. Както мишката — mouse, muse, music — излиза от пещерата, за да донесе посланието на боговете.

Орион вечно преследва Плеядите. Той преследва сърцето на кравата. Центъра на сътворението. Мястото, където се раждат звездите. Но никога не ги достига. Защото това е неговата задача — да преследва, да ловува, да поддържа движението, да държи колелото на небето.

Но Орион има враг. Отрова, която го преследва отзад.

СКОРПИОНЪТ И ЛЕЧИТЕЛЯТ

Според мита Орион е бил ужилен от скорпион. Скорпионът — Скорпион (Scorpius) — се появил от земята и забил жилото си в петата на ловеца. Орион паднал. Умрял. Но смъртта му била и неговото преобразяване.

Боговете поставили Орион на небето заедно с кучетата му, за да го почетат. И скорпиона също поставили на небето — от противоположната страна. Така че Орион и Скорпион никога да не се срещнат. Когато скорпионът изгрява, Орион залязва. Когато Орион изгрява, скорпионът изчезва.

Но между Орион и Скорпион стои лечителят — Змиеносец (Офиух).

Офиух е небесният лекар. Великият лечител Асклепий. Този, който е научил тайната на възкресяването на мъртвите. Този, който владее отровата на змията и я превръща в лекарство.

Асклепий бил поразен от Зевс, защото боговете се страхували, че силата да връщаш живота ще наруши реда на космоса. Но Зевс, изпълнен с разкаяние, поставил Асклепий на небето като Офиух — този, който държи змията в ръцете си. Този, който знае тайната на преобразяването.

Офиух стои между Скорпион и Стрелец. Между отрова и стрела. Между жило и лек. Между смърт и възкресение.

И именно Офиух лекува Орион. Той му дава противоотровата. Той му позволява да се издигне отново и да продължи да ловува.

Кучетата го водят — Сириус и Процион. Двете точки светлина, които отбелязват пътя на ловеца. Без кучетата Орион се губи. Без кучетата Орион не може да ловува. Кучетата са водачите. Тези, които надушват следата. Тези, които я следват в тъмнината.

ОРИОН, ОЗИРИС И ВЕЛИКАТА ЖЕНА

В Египет Орион е Озирис. Богът на смъртта и възкресението. Този, който е бил разчленен и отново събран. Този, който управлява подземния свят. Този, който води душите през тъмнината.

Озирис е принципът, който слиза надолу. Този, който прониква в материята. Този, който се разпада, за да може да влезе във физическия свят.

А Изида е неговият женски полюс. Тази, която търси частите. Тази, която възстановява. Тази, която държи. Великата майка. Матрицата, която съдържа.

В географията на планетата Орион е Египет. Мястото, където планът Атер Тумти е бил издялан в камък. Мястото, където пирамидите отразяват трите звезди от пояса на Орион.

А Изида е Аржентина. Великата жена. Женското тяло на Юга. Земята, която носи утробата на света.

През 2012 година извърших това пътуване. Пътя на великата жена. От север на юг. От Орион към Изида. От Египет към Аржентина.

И го направих, придружаван от двама канарци. От две кучета.

КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ: ОСТРОВИТЕ НА КУЧЕТАТА

Канарски идва от латинското Canariae Insulae — Острови на кучетата.

Когато цар Юба II от Мавритания изпратил експедиция до островите, те открили „огромни множества от кучета с големи размери“. И така островите получили името си.

Кучетата са водачите. Тези, които проследяват. Тези, които следват миризмата. Тези, които отварят пътя в тъмнината.

А моите две канарски кучета бяха Нидия и Хосе. Двама приятели, които ме придружиха в пътуването през 2012 година. Тези, които ме водеха по пътя Харвитум. Тези, които ме научиха да виждам цялата карта от островите.

Те бяха моят Сириус и моят Процион. Двете точки светлина, които ме водеха през тъмнината.

И пътуването завърши на 12.12.2012. В Буенос Айрес. В Тандил. Утробата на Аржентина. Коремът на великата жена. Между двете планински вериги близнаци, които отразяват Малвините. Аполон и Артемида. Слънцето и Луната. Двете очи, които гледат света.

Тази среща затвори пътя на великата жена. Изида бе приела Орион в утробата си.

СЪРЦЕТО НА СКОРПИОНА И ЖЕЛЯЗНАТА ВЯРА

Канарските острови образуват фигурата на скорпион. Водният скорпион. Пазителят на Атлантическия океан.

А сърцето на скорпиона е в Тенерифе. В центъра на тялото. На мястото, където пулсът на островите бие.

В небето сърцето на скорпиона е Антарес. Гигантската червена звезда. Съперникът на Марс. Тази, която гори с огъня на преобразяването.

Да следваш сърцето означава да имаш вяра. И Тенерифе носи този код в името си: Те-нер-и-фе. „Да имаш вяра“ (fe) на испански. Да държиш вярата. Да закотвиш вярата в сърцето.

Но в алхимията научих, че вярата (Fe) е в Ел Йеро, защото този химичен елемент в периодичната таблица се обозначава с Fe — от латинското ferrum.

Ел Йеро е първият остров. Базовата чакра. Седалището на силата. Мястото, където кундалинията на скорпиона е закотвена.

Желязото е металът на севера. Магнитът. Компасът. Иглата, която винаги сочи към полюса.

Вяра на английски е faith, от латинското fides — доверие, вярност, преданост.

Желязо на испански е hierro, на английски — iron. Металът на волята. Металът, който държи. Металът, който изковава.

Моята вяра (Fe) беше в моето желязо. В моя север. В моя вътрешен компас. Но години наред този компас беше вързан. Религиран. Завързан за посока, която не беше моя.

Защото бях кръстен в християнската вяра на 12.12.1987. Същият код. 12.12 — денят на Великата жена, както и на Дева Мария от Гуадалупе.

А кръщението е пакт. Белег. Вписване в душата, което религира съзнанието към доктрина. Към църква. Към система от вярвания.

И макар да бях отдалечил живота си от тази църква, макар пътищата ми да бяха други, в подсъзнанието си останах вързан. Останах религиран.

Затова на 12.12.2025 направих апостасия.

АПОСТАСИЯ: ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ВЯРАТА

Апостасия идва от гръцкото apostasia. Означава „отстъпване“, „напускане“, „бунт“.

В религиозен контекст апостасията е формалният отказ от вярата, получена при кръщението. Актът, с който официално заявяваш, че вече не принадлежиш към църквата. Че вече не приемаш нейната доктрина. Че освобождаваш душата си от този пакт.

Но за мен апостасията беше освобождаване на моята вяра (Fe). Връщането на моето желязо към собствения ми север. Възстановяването на моя вътрешен компас.

Защото ако искам да бъда тук за земята, ако искам да служа на плана Атер Тумти, ако искам да пренеса небето на земята, трябва вярата ми (Fe) да бъде центрирана в мен самия. Моето желязо — в моя север.

Затова дойдох тук. В Тенерифе. В сърцето на Антарес. В центъра на скорпиона. За да се свържа с Тейде — свещения вулкан. Желязното сърце на скорпиона.

И дойдох, придружаван от моите две канарски кучета. Нидия и Хосе. Тези, които ме водеха в първото пътуване през 2012 година. Тези, които ми показаха цялата карта от островите.

Дойдох да възстановя вярата си (Fe). Моето желязо. Моя север. За да мога да се изправя срещу отровата на скорпиона. Да премина през жилото. Да превърна отровата в лекарство.

Защото Офиух ме научи, че отровата и лекарството са едно и също. Че скорпионът жили, за да лекува. Че смъртта е пътят към възкресението.

И сега, след като извърших апостасия, след като освободих вярата си (Fe), след като възстанових желязото си, мога да държа небето на раменете си като Атлас.

Мога да бъда оста, която поддържа небето и земята разделени, за да може животът да диша помежду им.

Мога да бъда прешленът, който държи главата на света.

Мога да бъда картата, която води другите през океана на съзнанието.

Защото вярата ми (Fe) вече не е религирана. Моето желязо вече не е вързано. Моят компас вече не сочи навън.

Моят север е в мен.

И оттук — от Тенерифе, от сърцето на скорпиона, от центъра на Антарес — мога да започна отново.

Моят въпрос към теб днес е:Къде е твоето желязо?Накъде сочи твоят север?В какво имаш вяра (Fe)?