ЕНЕРГИЙНАТА АНАТОМИЯ И КУНДАЛИНИ - „МАЙМУНСКИТЕ ЖЛЕЗИ“ – ЕДНА МАЛКО ПОЗНАТА ТАЙНА НА ГЪРЛОТО

В учението на Кундалини йога срещаме един необичаен термин – „маймунски жлези“ (monkey glands). Името звучи странно и лесно може да ни подведе, че става дума за някакви малки ендокринни жлези, подобни на щитовидната или паращитовидните. Всъщност в съвременната човешка анатомия няма орган, официално наречен „маймунски жлези“.

Терминът принадлежи към специфичната терминология, използвана в школата на Кундалини йога, преподавана от Йоги Бхаджан.

В ръководството The Aquarian Teacher те са описани като две „джобчета“ в задната част на гърлото, в които според това учение през нощта се натрупва слуз. Като част от сутрешната йогийска хигиена се препоръчва почистването на езика и стимулирането на задната му част, което предизвиква гълтателен и понякога повръщателен рефлекс и подпомага отделянето на натрупан секрет.

По-късно изследователски проект на Kundalini Research Institute разглежда именно този необичаен термин и посочва областта в задната част на гърлото, приблизително около мястото, където се срещат пътищата на фаринкса, ларинкса, трахеята и хранопровода.

А сливиците?

Тук се появява интересна анатомична близост.

От двете страни на орофаринкса се намират небните сливици. В основата на езика се намира езичната сливица, а по-високо, в носоглътката – гълтачната сливица, известна още като аденоид. Заедно с други участъци лимфоидна тъкан те участват в имунната защита на входа на дихателната и храносмилателната система.

Затова описанието на „две джобчета в задната част на гърлото“ естествено насочва вниманието и към областта на небните сливици и техните крипти.

Но тук трябва да бъдем прецизни: няма достатъчно основание да кажем, че „monkey glands“ са просто друго име на сливиците. Йогийските източници не ги идентифицират анатомично по този начин. По-коректно е да кажем, че терминът обозначава област дълбоко в гърлото, в непосредствено съседство със структури като корена на езика, орофаринкса и сливичната лимфоидна тъкан.

Така запазваме красотата на древното или традиционното описание, без да го превръщаме насила в съвременен медицински термин.

КОБРАТА И ИЗПЛЕЗЕНИЯТ ЕЗИК

И тук историята става още по-интересна.

В някои крии от Кундалини йога се среща необичайна разновидност на поза Кобра – Бхуджангасана, при която практикуващият повдига гърдите, отвежда главата назад, изплезва езика силно навън и диша през отворена уста.

В друга крия, озаглавена „детоксикация“, отново намираме съчетанието: Кобра – език навън – издишване през устата.

Но защо?

За да разберем, нека за момент оставим езотеричния език и погледнем към тялото.

Когато изплезим езика максимално напред, не движим само неговия връх. Активираме мускулатурата на целия език и променяме положението на корена на езика – структура, разположена дълбоко в гърлото.

А когато едновременно с това влезем в Кобра, отворим гръдния кош и отведем главата назад, предната част на шията се удължава и цялата област на гърлото попада в необичайно силно разтягане.

Получава се своеобразна комбинация:

·       гръдният кош се отваря; 

·       шията се удължава; 

·       главата се отвежда назад; 

·       езикът се издърпва напред; 

·       коренът на езика се активира; 

·       фарингеалната област се променя; 

·       а дишането през отворената уста допълнително насочва усещането към гърлото.

Изведнъж става разбираемо защо точно това упражнение е намерило място в традиция, която обръща толкова голямо внимание на тази област.

ЕЗИКЪТ – МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ОРГАН НА ВКУСА

Ние рядко мислим за езика като част от йогийската практика. А всъщност той е необикновено важен.

Той участва в говоренето, преглъщането и оформянето на устната кухина. Коренът му се намира непосредствено пред орофаринкса и в близост до епиглотиса. Около тази зона се намира и езичната сливица.

Ето защо силното движение на езика не остава изолирано в устата. То се усеща дълбоко в гърлото.

В Кундалини йога това придобива и символично измерение. В езотериката се казва, че езикът е продължение на сърцрто и връзката с чакра 6 и епифизата.

Гърлото е областта на Вишудха чакра – петия енергиен център. Самото санскритско viśuddha носи смисъла на „пречистване“, „особена чистота“. Това е пространството на гласа, звука, истината и способността вътрешното преживяване да получи външен израз.

И точно тук се срещат дъхът, езикът и гласът.

Може би затова толкова много йогийски практики работят именно с тази област – чрез мантри, пеене, специфично дишане, движение на главата, заключвания и мудри на езика.

ДВЕТЕ ПОСОКИ НА ЕЗИКА

И тук можем да забележим един красив контраст.

При Кобрата, която разглеждаме, езикът се движи навън.

При известната Кхечари мудра посоката е обратна – езикът се насочва назад и нагоре към небцето, за да свърже 4,5 и 6 чакра.

А КЪДЕ Е ВАГУСНИЯТ (ВАГУСОВИЯТ) НЕРВ?

Често днес към подобни практики се добавя твърдението: „Това стимулира вагусният нерв.“

Вагусният нерв действително има важна връзка с областта на гърлото. Негови клонове участват в инервацията на фаринкса и ларинкса и са част от сложната нервна организация на преглъщането и гласа.

Затова казваме, че изплезването на езика или позата „Кобра“ предизвикват специфична терапевтична „вагусова стимулация“.

А „МАЙМУНСКИТЕ ЖЛЕЗИ“?

След всичко казано можем да се върнем към началния въпрос. Какво всъщност са маймунските жлези? Те не са признат анатомичен орган. Както споменахме вече в традицията на Кундалини йога това е название за две области или „джобчета“ в задната част на гърлото, свързвани със събирането на секрет и със сутрешното прочистване на гърлото.

Анатомично тази област се намира в сложен кръстопът – около корена на езика и фаринкса, близо до сливичната лимфоидна тъкан и до мястото, където общият път през гърлото се разделя функционално към дихателната и храносмилателната система.

В една съвсем малка област на човешкото тяло се срещат дъхът, храната, гласът, езикът и преглъщането. Тук въздухът продължава към белите дробове. Тук храната поема към стомаха. Тук възниква човешкият глас. Тук езикът превръща звука в дума. А в енергийната анатомия и йогийската карта именно тук е поставена Вишудха – чакрата на пречистването и изразяването.

И може би затова древните и по-късните йогийски практики са обръщали толкова внимание на гърлото. Това е гърлото на бутилката и ако може енергията да премине през чакра 5 - тя, вече никога няма да се блокира в долните чакри. Пътят към просветлението минава през чакра 5 и гърлото.

Защото гърлото не е просто тръба, през която преминават въздухът и храната.

То е мост между дъха и гласа, между вътрешното преживяване и неговото изразяване, между мълчанието и думата.

А Кобрата с изплезения език ни кара буквално да почувстваме този мост.

С тази дихателна техника и йога поза "кобра" – укрепваме имунната система като въздействаме върху сливиците (като основен орган на имунната система). Всичко, което поглъщаме, преминава през проверка през сливиците, които го проверяват и алармират имунната система за реакция – особено, ако е непознат вирус или бактерия. Ако нямаме сливици, представете си ги, защото те имат енергиен отпечатък, който никой не може да премахне, макар че съвременната западна медицина лесно ги отстранява. Това се отнася за всеки липсващ орган в тялото. Той може да бъде регенериран на енергийно ниво. Ако правим „кобра“ по стомах, отваряме гръдния кош и сърцето и така лекуваме белите дробове и дихателната система, подобряваме храносмилането и гъвкавостта на гръбначния стълб.

Как се изпълнява дихателната практика „кобра“

Подготовка: Седнете удобно с изправен гръбначен стълб – с изплезен език – вдишвайте през устата и издишване през устата със съскащ звук (като на змия).

1. Изплезете езика си и вдишайте през устата.

2. Издишайте през устата с изплезен език и издайте съскащия звук „aaaaaaa”, през гърлото, наподобяващ на змия.

Може да направите тази техника и по корем, като използвате ръцете си, за да изтласкате трупа нагоре, а краката са фиксирани на пода. Не натоварвайте кръста, ако правите „кобра“ за първи път или не сте практикували позата дълго време.

Повторение: Без ограничение и колкото пъти ви е приятно.