ВРЪЗКАТА МЕЖДУ УМА И СЪРЦЕТО ЗА ОТКЛЮЧВАНЕ САМОЛЕЧЕБНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ЧОВЕКА

Всеки ден се изправяме пред въпроса кого да послушаме - силата на сърцето или пресметливостта на ума. Разговорът между ума и сърцето е един от най-важните за вземането на правилните решения и добрите избори в живота ни. Ако има разногласие между ума и сърцето, нашите клетки реагират и постепенно се разболяват или усещат неразположение, стрес, тревожност и обратно ако мозъкът действа в съгласие със сърцето, тогава клетките ни са здрави и изпращат на тялото сигнали за блаженство, радост и благоденствие. През 1991г учени от Института “Heart Math” в Калифорния, САЩ достигат до откритието, че сърцето е нещо много по-сложно от един анатомичен орган за преработване на кръвта. Учените признават, че сърцето е изключително сложна система, която има собствен функционален "мозък" и  има свой физически, емоционален, ментален и духовен живот и свят. Изследвания в областта на невро-кардиологията показват, че сърцето е сетивен орган с индивидуална система от над 40 000 неврони, които наричат неврити. Сърцето може да взема самостоятелно решения независимо от мозъка. То има памет и чувства и може абсолютно самостоятелно да ръководи живота на човека, защото сърцето има не само памет, но и разум, един специален интелект, който е много по-висш от мозъка.

На физическо ниво сърцето има пряка връзка чрез вагусния нерв с мозъка. На енергийно ниво сърцето е символ на чакра 4, а мозъка – на чакра 6 и 7. Всъщност сърцето произвежда и съхранява чувства и „дава команди“ на мозъка как да фунционира тялото и какви хормони да произведе. Когато изпитваме благодарност, любов, съпричастност, грижа и проявим искренна щедрост или благородство, ние автоматично създаваме едно състояние на съгласуваност на трептенето на честотите на сърцето с пулсациите на мозъка и ритъма на дишане. Мозъкът получава информация, че сме щастливи и започва да освобождава хормоните окситоцин (на съпричастността) и серотонин (на радостта).  Не е случайно, че когато човек е истински благодарен и признателен или е направил добро, се чувства добре. Тези възвишени чувства създават хармония в тялото и синхрон между мозъка и сърцето. Ако в такъв момент на възвишени чувства направим електрокардиограма или енцефалограма, уредите ще измерят хармонични, гладки, широки и равномерни вълни. И обратно, когато сърцето изпитва тъга, обида, неразбиране, то изпраща объркани и накъсани вълни към мозъка и задейства хормоните на стреса като адреналин, кортизол и др. Ние се чувстваме нещастни и цялата химия в тялото се обърква, за да отговори на тези негативни чувства. И тъй като мозъчните вълни се синхронизират винаги с промените в сърдечния ритъм, „сърцето е това, което повлича главата надолу“, като легендата за Сизиф.  

Връзката между ума и сърцето е в основата на всички филосовски и духовни течения и учения, в които се говори за мъдростта на сърцето и просветление на ума. Древните са изучавали и са вярвали, че когато сърцето води ума, човек може да постигне мъдрост на тялото и просветление на душата, защото сърцето знае истината за нас и кое е най-доброто за нас, в точното време и място и с точните хора. Сърцето лекува и е нашият най-добрият „личен лекар“.  

Доказано е, че когато човекът „мисли“ със сърцето, той създава състояние на биологична съгласуваност и хармония с честотите на мозъка и по този начин задейства самолечебните способности на тялото и възстановяването на хомеостазата му. Това е една по-висша интелигентност, която се активира основно от чувства като благодарност, признателност, скромност, съпричастност, благородство, щедрост и т.н.

Предлагаме ви няколко лесни, но много полезни практики за съгласуване на ума и сърцето.

ДИХАТЕЛНO-МЕДИТАТИВНА ПРАКТИКА

С тази практика се учим да се съсредоточим върху сърцето и да успеем да преместим енергията от мозъка към сърцето. Така се обръщаме навътре в себе си и „потъваме“ в дебрите на сърцето и душата. Така, пътувайки навътре към себе си, се свързваме с безкрайните възможности в квантовото поле, където сърцето и мозъка се синхронизират и сърцето започва да лекува.  

• Концентрирате се върху сърцето си, като поставите ръка на сърцето или на гръдната кост, за по-лесна връзка с него.

• Започнете да дишате дълбоко, коремно като се стараете издишването да е по-дълго от вдишването. Можете да направите дихателната практика 4-7-8 (вдишвате като броите до 4; задържате без да дишате като броите до 7 и издишвате като броите до 8). Числото 4 е символ на сърцето, числото 7 е символ на ума, а числото 8 (символ на безкрайността), където те се свързват в неразделен съюз. Продължете да дишате по този начин няколко пъти.

• Когато се чувствате спокойни и отпуснати, помислете за любим човек, който истински и искрено обичате – детето си, сестра или брат, майка или баща, вашият приятел, приятелка или другар в живота. Така възпроизвеждате чувство на любов, умиление, признателност, възторг. Или се пренесете мислено на любимо място, където сте били, сред природата, морето, водопада, реката, някъде, където дъхът ви е спрял от възхищение и красота или просто място, което обичате да посещавате. Направете връзка с това място и по този начин пресъздавате това усещане и чувство за красота, хармония, блаженство, благодарност, което сте изпитали или изпитвате, когато сте на това място.

• Останете в това състояние на умиление, любов, възторг, благодарност за известно време.

• Така установявате връзката между ума и сърцето и задействате самолечебните способности на тялото. Обърнете се навътре и сканирайте тялото си. Ако имате някакво неразположение, болка, здравословен проблем, насочете любовта на сърцето към съответното място. Сърцето е свързано с всяко място на тялото чрез кръвоносните съдове и кръвта, която захранва всяка клетка в тялото. Сърцето дава команда за самолечение, а умът изпълнява инструкциите.

• В това състояние на благодарност си помислете за времето, когато сте били здрави и щастливи и върнете лентата назад, за да преиграете отново моментите на радост и щастие в живота си.

• Останете с това чувство на благодат за известно време. Когато се върнете отново в настоящия момент, запазете това чувство за здраве, радост и щастие. Оставете сърцето да владее ситуацията и не позволявайте на ума отново да изманипулира момента на щастие. 

Препоръчва се поне веднъж на ден да правите тази дихателно-медитативна техника, за да се укрепи връзката между ума и сърцето, за да може то да се отвори и да разгърне целия си потенциал.

ТЕХНИКА НА ЗВЕЗДАТА ЗА ХАРМОНИЗИРАНЕ НА СЪРЦЕТО, УМА И 5-ТЕ ЕЛЕМЕНТА В ТЯЛОТО

• Заставаме в поза „звезда“ - прави с отворени на ширината на рамената крака и ръце разперени настрани с длани нагоре;

• Съсредоточаваме се в сърцето;

• Представяме си как от сърцето се изпраща един светлинен лъч нагоре към главата;

• После насочвате енергията от сърцето като светлинен лъч към едната и другата ръка;

• После насочвате енергията от сърцето като светлинен лъч към единия и другия крак;

• Оставате в това положение на тялото за известно време, колкото ви е приятно.

Чрез тази техника пускаме от сърцето 5-те лъча на звездата и символично обединяваме сърцето и ума с 5-те елемента – земя, вода, огън, въздух и етер (енергия). Така активираме самолечебните способности на тялото. Звездата или пентаграма е символ на новата ера на Водолея. Новият месия на Земята няма да бъде един конкретен човек, а всеки човек, който е припознал звездния си произход и връзката си с Източника. Можем да прилагаме тази техника всеки ден профилактично или когато се усетим разбалансирани или имаме проблем. Енергията от сърцето ще се пръсне във всичките 5 посоки, ще се разпредели равномерно и ще възстанови баланса.

Сещайте се да поставяте езика на върха на небцето. Това е едно малко, но много специално място в горната част на устната кухина, която разделя устната от носната кухина. Това е местенцето между грубата и нежната кожа в горната част на устната кухина, мястото, до което обикновено може да стигне езика преди сливиците. При някои хора може да има малка издатинка, а при други вдлъбна-тинка, точно на това място. Когато поставяте езика си там, си представяйте, че докосвате епифизата (пинеалната жлеза) в хипоталамуса в мозъка. Според някои древни източници езикът е продължение на сърцето и когато докосвате с език върха на небцето, обединявате сърцето и мозъка. Може да държите езика си на това местенце по всяко време, когато се сетите.

Тази съгласуваност между сърцето и ума възстановява хармоничната вибрация на нашите клетки с клетката „майка“, която може да излекува всичките ни проблеми на физическо, емоционално, ментално и духовно ниво. Това е изначалната връзка, хармония и синхрон между душите на клетките и основната душа. Това е уникален потенциал във всеки човек, но заради модела на възпитание в обществото да мислим с ума, а не със сърцето, той още не е напълно активиран в човека. Много от нас са били наранявани и затова са затворили и дори вкаменили сърцето си, за да не изпитват болката и страданието от наранените чувства или предателството. Някои хора казват: „мисля, че те обичам“, защото обичат с условния си ум, а не с чистото безусловно сърце. Но това е в миналото. За радост все повече хора започват да слушат сърцето си и да се докосват до неговата безкрайна мощ. Да си припомним, че сърцето е нулевата точка на координатната система, която свързва физическия с духовния свят, инстинкта за оцеляване с върховната свръхинтуиция на нашето суперсъзнание. Сърцето е пресечната точка между мисли, чувства и действие и то винаги ни учи да мислим добро, да правим добро и да бъдем добри. 

Връзката с истинското „аз“ и с душата, може да стане само с обединено сърце и ум. Ако само веднъж установим връзка със сърцето и ума и сърцето започнат да действат съгласувано, в синхрон, никога няма да забравим това усещане и много лесно ще можем да извикваме това чувство или състояние, защото все по-често ще пребиваваме в дълбините на сърцето, а не в границите на ума. Връзката между мозъка и сърцето автоматично ни вкарва в режим на самолечение. Сърцето улавя сигнали от хората или обкръжението на хиляди километри от нас. Например майката усеща, ако детето е в затруднение или има проблем или близки приятели интуитивно се усещат, ако някой от тях е в радост или болка. Електро-магнитното поле на сърцето е като антена, която улавя сигналите на сходните му вибрации. С това се обяснява телепатията или синхронностите в живота ни, които чертаят картата на живота ни.

Все по-често се говори, че можем чрез силата на мисълта да създаваме реалност, но ключето и тайната е в силата на сърцето и по-точно в чувствата от сърце.

Сърцето съхранява цялата информация за нашия живот, за миналите ни животи и прераждания, за нашите договори тук на Земята. Сърцето пази личния акаш на всеки човек. Затова всеки човек трябва да се научи да се вслушва в сърцето и да знае кога „говори“ сърцето и кога ума.

Последните научни открития констатират, че сърцето съдържа изключителен потенциал от съзнание, интелигентност, мъдрост и любов. Вече са много клиничните случаи, в които се установява, че при  трансплантация на сърце, приемника на новото сърце придобива чувствата и навиците на донора на сърцето. Трансплантираният се превръща в тотално различен човек, който е придобил темперамента, навиците и дори спомените на донора си. Любовта от сърцето не е емоция, а състояние на интелигентно съзнание, което може да се пренася с физическия орган.

Когато опознаем себе си и отворим сърцето ще намерим неизчерпаемия извор на любов, красота и доброта в нас и все по-често ще „мислим“ със сърцето, вместо с ума. Ще живеем чрез енергията на сърцето и няма да се объркваме от собствените си чувства или от чувствата на другите, защото сърцето знае какво е най-добре за нас. Когато не знаем как да постъпим, трябва да попитаме сърцето си.