БУДИТЕЛИТЕ – СВЕТЛИНАТА, КОЯТО НИ ПРОБУЖДА

Будителите са хората, които събуждат у нас любовта към знанието, свободата и родината. Те ни напомнят кои сме, откъде идваме и колко е важно да пазим българския дух жив. Благодарение на тях народът ни е успял да оцелее и да запази своя език, култура и вяра, дори в най-тежките времена.

Сред най-известните будители са Паисий Хилендарски, написал „История славянобългарска“, Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Рилски, както и великите революционери – Васил Левски, Христо Ботев и Георги Раковски. Те са се борили не само за свободата на България, но и за духовното пробуждане на народа, за да може всеки българин да пази и да се гордее с корените си.

Днес също има будители – съвременни хора, които вдъхновяват с делата и думите си. Това са учителите, които всеки ден палят искрата на знанието у учениците; писателите, журналистите и артистите, които пазят истината и културата; доброволците и добрите хора, които помагат на нуждаещите се и показват, че човечността не е забравена. Те продължават делото на старите будители, като доказват, че будителството не е минало, а жива мисия и днес.

В по-широк смисъл, будителят е човек, който пробужда духовността, а това ни свързва с една велика фигура – Буда, духовният водач на Изток, чиято философия се проповядва от милиарди хора по света. Самото му име означава „Пробуденият“. Буда е човек, който е постигнал мъдрост и вътрешен мир, и е посветил живота си да учи хората да живеят осъзнато, със състрадание и любов. Той показва, че истинското пробуждане не е външно, а вътрешно – в сърцето и съзнанието на всеки човек.

„Буда“ и българската дума „будител“ звучат толкова близко и имат един и същ корен!

И двете думи произлизат от древен индоевропейски корен, който означава „събуждам“, „пробуждам се“, „идвам в съзнание“.Този корен се е запазил в много езици – включително в санскрит (древният индийски език) и в славянските езици, като българския.

• На санскрит, думата „buddha“ идва от глагола „budh“, който означава „да се събудя“, „да осъзная“,

  Затова Буда буквално означава „Пробуденият“, човекът, който е постигнал духовно пробуждане и мъдрост.

• В българския език имаме същия стар корен „буд-“, който означава „събуждам“, „пробуждам“ От него произлизат думи като: буден, будител, пробуждам, будност, будувам  и също “да бъде”, “бъдеще”.

Така че „будител“ е този, който „буди“ другите – духовно, културно, морално.

И не само езиково, но и по смисъл, двете думи носят една и съща идея:

• Буда пробужда съзнанието на човека – да види истината и да живее осъзнато.

• Будителите пробуждат духа на народа – да осъзнае своето достойнство, култура и сила.

И Буда, и българските будители имат една обща мисия – да събуждат хората от духовен сън, да ги водят към светлина, знание и доброта. Те ни вдъхновяват да не бъдем безразлични, а да търсим смисъл, да се развиваме и да помагаме на другите.

Будителите – древни и съвременни, източни и български – са като пламък, който предаваме от сърце на сърце. Те ни напомнят, че истинската сила на човека не е в оръжието или богатството, а в будния дух и светлия ум.

Буда събужда душата, а будителите – духа на народа.И когато и душата и духът на народа се събудят, светът става по-добър.

Така, през хилядолетия и различни култури, идеята за пробуждането остава една и съща: да се освободим от невежеството и да видим светлината на знанието и добротата.

Или както може да се каже с едно изречение: Буда пробужда човека отвътре, а будителите – обществото отвън, но и Буда и будителите носят светлината, която пробужда!

Будителите и Архангеловата задушница – пробуждане и памет!

Тази година Денят на народните будители съвпада с Архангеловата задушница – ден, в който почитаме паметта на починалите и се молим за вечен мир на душите им.Това съвпадение не е просто календарно, а дълбоко символично.

На 1 ноември почитаме будителите, които са пробудили народа за живот, знание и свобода. Те са хората, които са оставили светлина след себе си, светлина, която продължава да гори и днес. А в същия ден – на Архангеловата задушница, ние си спомняме онези, които вече не са сред нас, но чиито дела и дух живеят в сърцата ни.

Двете дати ни напомнят, че истинското безсмъртие е в паметта и доброто дело.

Будителите са духовно живи, защото техните думи, книги и примери продължават да ни вдъхновяват. Също така, в деня на Задушница, с молитва и спомен ние поддържаме жива връзката си с всички, които са си тръгнали, но ни обичат отвъд времето.

Така 1 ноември тази година събира два празника на паметта и светлината – единият обръща поглед към миналото на народа, другият – към вечността на душата. И в това има нещо много символично, българско и човешко: да помним, да сме будни, да пазим и да носим светлината – в себе си и за другите.