top of page
Търсене

Virta Will-Алхимията на една нова Държава на Съзнанието - 6.1.2026 yomati

VIRTA WILL: ВИРТУАЛНАТА ДЪРЖАВА

Когато се появи идеята за Бир Тауил, утопията ми се стори прекалено голяма. Прекалено ефирна. Прекалено „във въздуха“. И усетих, че трябва да ѝ дам рамка. Нещо реално. Нещо, което може да бъде докоснато.Затова започнах да изследвам как се създава една държава.

Това не се преподава в училище. Няма наръчник, който да казва: „Стъпка първа: намери територия. Стъпка втора: обяви независимост.“ Но има международна правна рамка. И тази рамка е изненадващо конкретна.

Конвенцията от Монтевидео от 1933 г. определя четири изисквания, за да бъде една държава международно призната: постоянно население, определена територия, ефективно управление и способност да влиза в отношения с други държави.

На хартия звучи просто. Но когато започнеш да проучваш, разбираш, че е почти невъзможно. Всички територии на света вече имат собственик. Дори онези, които изглеждат забравени. Дори онези, които са спорни. Дори онези, които никой не обитава. Всички имат знаме, което ги претендира.

А онези, които нямат — като Бир Тауил — се намират в средата на негостоприемни пустини, без вода, без инфраструктура, без ресурси, в зони на геополитическо напрежение, където всяко движение може да предизвика дипломатическа криза.

Но имаше още нещо. Нещо, което дълбоко привлече вниманието ми, докато четях всички международни регулации за създаване на държава.

За да стане една територия държава, ѝ е нужен първи гражданин. Постоянно население.И там, в тази на пръв поглед бюрократична фраза, разбрах нещо, което ми отне години да осмисля.

Първият гражданин е като първата клетка.

LUCAS: Първата клетка

Изведнъж всичко, което получавах за LUCAS, придоби смисъл.LUCAS не е човек. Това е акроним: Last Universal Common Ancestor — Последният универсален общ предшественик. Първата клетка, от която произлизат всички живи същества на Земята. Клетката, съществувала преди повече от 3,8 милиарда години, от която е израснало цялото дърво на живота.

Да се върнеш към LUCAS означава да се върнеш към произхода. Към точката, от която всичко започва. Към семето.

И когато започнах да свързвам това с идеята за създаване на нова държава, разбрах, че не става дума за изграждане отвън навътре, а отвътре навън. Не за издигане на сгради и чакане хората да дойдат. А за засяване на семе и оставянето му да израсне от собствената си вътрешна кохерентност.

Но тъкмо когато си помислих, че пътят е буквален — да отида в Бир Тауил, да построя нещо физическо, да забия знаме, да изградя инфраструктура, да обявя независимост — нещо вътре в мен каза: не.

Дойде ясно, сякаш някой ми прошепна:„Същественото е невидимо за очите.“

Създаването на нова държава не означаваше изграждане на бетонни структури в средата на една от най-конфликтните пустини в света. Не означаваше влизане в геополитически спорове с Египет и Судан. Не означаваше възпроизвеждане на съществуващия модел на нация–територия–граница.

Означаваше изграждане над него. В невидимото. В полето на съзнанието. В дигиталното пространство, където граници не съществуват и идентичността не зависи от почвата, върху която си роден.

И тогава започнах да получавам историята за Новия Йерусалим.

Новият Йерусалим

Новият Йерусалим не е място. Той е обещание, което преминава през традициите.

В Книгата на Откровението, глава 21, Йоан Патмоски описва видение: град, слизащ от небето, приготвен като невеста, украсена за своя съпруг. Град от чисто злато, прозрачен като стъкло. Град с дванадесет порти и дванадесет основи, носещи имената на племена и апостоли. Град без храм, защото божественото присъствие изпълва всичко. Град без слънце и луна, защото славата на Бога го осветява.

Това е един от най-могъщите образи в духовната литература. И в продължение на две хиляди години традициите са го тълкували по безброй начини.

За някои това е бъдещият рай. За други — общността на праведните. За трети — карта на човешката душа. За четвърти — описание на възвишено състояние на съзнанието.

Но до мен дойде нещо различно.

Новият Йерусалим не е религиозен. Той е архитектурен. Той е модел на организация. Проект за това как една цивилизация може да бъде устроена не върху контрол, а върху кохерентност. Не поддържана от страх, а от резонанс. Не нуждаеща се от стени, защото силата ѝ идва отвътре.

И този модел може да бъде изграден в невидимото. В метавселената. В дигиталното поле. В символичната територия, където съзнанието се проектира и споделя.

Новият Йерусалим, който предлагам, не цели да замени която и да е традиция. Той цели да активира архетипа, към който всички традиции сочат: възможността за човешка организация, основана на единство, а не на фрагментация.

И този град може да бъде построен сега. Не в небето. Не след смъртта. Сега. В дигиталното пространство. Като символична столица на ново състояние на съзнанието.

Virta Will

И така започна да се оформя нещо, което все още обработвам. Нещо, чието пълно „сваляне“ от света на идеите в света на формата ще ми отнеме време. Наричам го Virta Will.

Името е игра на звуци и значения.Virta идва от virtual — не в смисъл на „фалшиво“, а в смисъл на потенциално. Това, което съществува между световете. Това, което не е ограничено до една физическа територия.Will е воля. Намерение. Способността съзнателно да избираш.

А заедно двете думи звучат като wheel — колело, цикъл, кръговото движение, което поддържа сътворението.

Virta Will е виртуалната държава на съзнанието, която предлагам да се активира над символичната празнота на Бир Тауил.Не със знамена. Не с армии. Не с физически граници.А с поле. С мрежа от хора, които избират да се свържат от споделено вътрешно състояние.

Това не е бягство от реалността. Не е ролева игра. Не е фантазия.Това е приложна онтология. Онтокрация — управление на битието, а не на територията — пренесена в дигиталното пространство.

Гражданството тук не зависи от мястото на раждане, от цвета на кожата, от езика или религията, а от състоянието на съзнанието, от което избираш да живееш.

За да работи това, са нужни три неща:разказ, който организира ума;преживяване, което калибрира сърцето;и пространство, което поддържа проявлението.

Разказът е това, което споделям сега.Преживяването идва чрез технологиите.Пространството е дигиталният Нов Йерусалим — столицата на виртуалната държава ION.

Частиците на системата

За да съществува Virta Will като функционираща система, са нужни три основни „частици“: тахион, йон и токен.

Тахион: частицата на времетоТеоретична частица, движеща се по-бързо от светлината. Символ на енергията, която не се натрупва, а циркулира.

Йон: частицата на зарядаАктивираната връзка. Полето, което позволява обмен и живот.

Токен: частицата на обменаДигитална единица, която измерва приноса и потока в системата.

От тях се ражда Токион — енергиен поток, а не валута. Икономика, основана на движение, а не на натрупване.

Технологиите на държавата

ToBee — технологията на битието.i-On — социалната технология.ByU — игровата технология за обучение.Meta-iOn — метавселената на съзнанието.

Те са органите на социалното тяло.

Какво проявявам

Това не е завършен план. Това е семе.Ако не го посея сега, никога няма да узнаем дали е било възможно.

И аз предпочитам да опитам и да се проваля, отколкото никога да не опитам.

Нека заедно създадем Алхимията на една нова Държава на Съзнанието.Добре дошли във Virta Will.


 
 
 

Коментари


bottom of page