Точно в полунощ на 21.12.2024 г. ще посрещнем Новата 7530 година според древният прабългарски вечен календар (годината може да се различава плюс - минус няколко години според някои различни източници).
Сутринта се роди и огря Земята новото Слънце. (СУР-ВА – идва от древния тракийски език и означава – СУР – Слънце; ВА – Бог. Сурва е поздравът към новото слънце, което след нулевият ден на 20 декември (Игнажден) - на 21 декември поема по пътя на пробуждането на светлината (като символ на увеличаващия се ден и повечето светлина в живота ни).
Думата „Сур-ва“ има древни корени и се свързва с вярвания и обреди, които датират от времето на тракийските племена и може би много преди тях. Най-вероятно "сурва"има връзка със соларния (слънчевия) култ и обредите за плодородие и обновление, характерни за тракийската култура.
„Сур“ може да се свързва с древното индоевропейско кореново значение на "слънце" или "светлина". Това е съответствие с почитането на слънцето като източник на живот и енергия, което е било основен култ за траките.
Обредите на "Сурва" се изпълняват в зимния период (около новогодишните празници), когато денят започва да се увеличава – знак за възраждането на слънцето и новия цикъл на природата.
Тракийските племена са изпълнявали ритуали за плодородие и благоденствие, в които се вярвало, че енергията на природата може да бъде насочена за благополучие. Изразът „Сур-ва“ в този контекст символизира новата, „сурова“ енергия на природата, която предстои да се събуди и да даде плод.
В някои тълкувания думата „сур“ означава „суров“, тоест свеж, необработен, нов. Това може да се свърже с представата за началото на нов цикъл – сурова и необработена енергия, която тепърва ще бъде използвана.
В тракийските и по-късно в българските традиции Сурва или Сурвакане е свързано с пожелания за здраве, плодородие и благоденствие. Самият обичай на сурвакането (с удряне с украсена дрянова пръчка) символизира събуждането на новата жизнена сила.
„Сур-ва“ е обредно възклицание, свързано с почитане на слънцето, природата и плодородието. Този древен култ е продължил в българските традиции като обичай за нова година и пожелания за здраве и късмет и продължава и до наши дни.
Нулевия ден (Игнажден) и Коледа са празници, които съществуват от началото на българския вечен календар, който датира от далечната 5505 година преди Христа, а може би и много преди това, като се знае, че българите са по нашите земи поне от преди 36000 години. По онова време древните българи са познавали в дълбочина основните закони за движение на планетите около Земята и Слънцето. Календарът е бил сътворен чрез наблюдението на движението на Земята спрямо Слънцето (слънчев календар) и спрямо Юпитер (юпитеров календар). Юпитер прави една обиколка около слънцето за 12 земни години. Така с 12-годишния си цикъл българският календар се явява един от първоизточниците на дванадесеттичната система в третото измерение и дава вдъхновение на много други нации да сътворят своите календари (включително и китайския), макар че преди 10000 години всички раси са имали един източник (това за расите и миналите цивилизации също е много интересна тема за размисъл). През 1976 г. ЮНЕСКО обявява прабългарския вечен календар за най-точния в света, отразяващ връзката между Земята и останалите звездни обекти.В миналото новата година е започвала с най-късия ден (зимното слънцестоене, около 20 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден, или Eднажден (единственият ден), или Игнажден.
Игнажден е празник в българския народен календар, който се отбелязва на 20 декември. Той съвпада с християнския празник, посветен на свети Игнатий Богоносец – един от ранните християнски мъченици и епископ на Антиохия.
Значение на Игнажден в традициите:
Начало на новата година според народните вярвания: Игнажден се смята за ден, който предвещава каква ще бъде цялата следваща година. На този ден се обръща особено внимание на ритуалите, свързани с плодородието, благополучието и успеха.
"Полазник": Основен елемент от празника е вярването, че първият гост, който влезе в дома (наричан "полазник"), определя късмета на семейството за годината. Ако този човек е добър и заможен, това се смята за добра поличба.
Обичаи и забрани:
Не се изнася нищо от къщата – това се вярва, че може да "изнесе" късмета.
Не се дават пари на заем.
Избягват се тежки и физически дейности.
Хранителни обичаи: На Игнажден традиционно се приготвят постни ястия, тъй като празникът попада в периода на Коледните пости. Храната включва боб, леща, варено жито, туршии и плодове.
Вярвания за предсказания: На този ден хората следят за природни явления и поличби, за да гадаят каква ще бъде предстоящата година. Например, ако времето е студено, годината ще е плодородна.
Игнажден има дълбоки корени в българската култура, съчетавайки езически вярвания с християнската традиция, и остава значим празник за много българи.
А вечерта на този ден, е навечерието на най-дългата нощ в годината, и този ден е известен в нашата традиция като „бъдни вечер“. Вярвало се е, че може да се предвещае какво ще донесе бъдната година. В представите на нашите прадеди залезът на зимното слънцестоене е бил моментът, в който Слънцето е умирало, а с изгрева на следващия ден, богът отново се е раждал. Именно този повратен природен момент се е смятал за граничен между новата и старата година и затова не е случайно, че първият ден от новата година е наречен „Коледа“ – общославянска заемка от латинското „kalendae“ (първия ден от всеки месец).Всъщност на 21 декември слънцето се намира в най-ниската точка на небето на северното полукълбо и попада върху съзвездието южен кръст. Древните народи са го определяли като смъртта на Слънцето върху кръста. То остава на тази позиция 3 дни, след това то се „ражда“ отново като започва да се изкачва и деня започва да се увеличава.
По-късно христянството е заимствало идеята за поставянето на край на старото и отзнаменуване на новото с идеята за разпъването на Исус Христос на кръста и неговото възкръсване след 3 дни - след като слънцето е стояло върху „кръста“ (съзвездието Южен кръст) цели 3 дни - и съответно раждането на новия човек тогава - преди 2000 години. Затова Рождество Христово се празнува на 25 декември.В последствие обредните действия у българите започвали на 24 декември (бъдни вечер) – дата, която някога е съвпадала със зимното слънцестоене, а 25 декември се е празнувала като Коледа.
В наши дни заради честването на новата година според Грегорианския календар или астрономическата нова година всички обичаи като коледуване, сурвакарство и т.н. се изпълняват на 1 януари, а по прабългарски обичай наричаме Рождество Христово - Коледа (доста сме ги объркали традициите...). Има легенди и митове, които свързват Коледа с името на българсия хан Колед, но тази тема ще изследваме в друг разказ.
Ако се загледаме в традиционната българска сурвачка, тя наподобява на Египетския кръст „Анк“ – символ на безсмъртието. Когато сурвакаме някой, ние го благославяме за дълъг живот.
Това са теми за размисъл и по-дълбоко изследване за хората с интереси. Много е интересен квадратът в центъра на старобългарския календар. Числото 5 е символ на промяната и на новата епоха на Водолея. Може би тема за следващи размишления ... Интересно е, че квадратът в центъра с цифрите е като модерната игра “судоко” или магически квадрат. В него сборът на всички хоризонтални или вертикални редове е “15” - може би защото началната година на календара е 5505 (или 15) - тук можем само да гадаем какво означават тези цифри и защо са подредени точно по този начин. А сборът по диагоналите и вътрешния кръст е = 10 (10 е свещено число за древните българи).
Съществува хипотеза, че началната година на прабългарския календар е 5505 г. пр.н.е., което съвпада с така наречената "Сътворение на света" в някои древни култури. Тази хипотеза се основава на схващанията на историците и изследователите на прабългарския календар, които разглеждат календара като част от една много древна система за изчисляване на времето, използвана от прабългарите.
Обосновка за 5505 г. пр.н.е. като начална:
Връзка с древни изчисления: Според някои теории, прабългарският календар е синхронизиран с идеята за "ера на сътворението", подобна на византийския календар, който също започва от 5508 г. пр.н.е.
Астрономически основи: Прабългарският календар е бил изключително точен и се е основавал на сложни астрономически наблюдения. Това подсказва за неговия дълбоко древен произход и за вероятна отправна точка, свързана с важен космически или митологичен момент.
Цикличност: Прабългарският календар е изграден върху 12-годишни цикли и 60-годишни по-големи периоди (12х5 = 60), което позволява дългосрочно изчисляване на времето назад и напред.
Какво означава това за годината днес?
Ако приемем 5505 г. пр.н.е. за начална, можем да изчислим текущата година:
Формула: Текуща година по прабългарския календар=2025 (новата година)+5505 (годината на началото на прабългарския календар) = 7530 година.
Според тази хипотеза, Новата година ще е 7530 година от сътворението на света според прабългарския календар.
Тази теория не е напълно потвърдена, но е широко разпространена сред изследователи и любители на историята на прабългарите. Тя илюстрира богатата култура и усет към времето, които прабългарите са имали.
Сега свършва епохата на “риби” - на страданието и започват да излизат много интересни факти за човека и легендата Исус Христос, който е бил символът на епохата на рибите цели 2000 години. Преди това в епохата на съзвездието “бик” са властвали египтяните, които са наследници на атлантите, а нашите земи са били пешеходна зона за тогавашните египтяни и не са случайни легендите за богинята Бастет, астите, хилядите мегалите по нашите земи и много други. Тепърва се пише новата история. Много просветени хора задават въпроса кой ще е символът на новата епоха. Тепърва ще узнаем, но се прокрадва идеята за “андрогена” - като символ на следващите 2500 години. Андрогенът е новият човек, който е успял да обедини мъжката и женската енергия в себе си и двете полукълба на мозъка. Символът на новото време е Петолъчката или Пентаграмът на Учителя Дънов и от времето на кръста и страданието преминаваме към времето на изпълнението на мисиите и Петолъчката (звездата, която обединява 5-те елемента - земя, вода, огън, въздух и енергия). Влизаме в нов етап на движение на Земята и слънчевата ни система около Голямото Централно Слънце (или според древния български календар - това е звездата Алцион в съзвездието Плеяди).
Звездата Алцио̀н (Alcyone) е най-ярката звезда в звездния куп Плеяди, намиращ се в съзвездието Телец. Според различни изследвания, Алцион е имала особено значение за прабългарите, както и за други древните култури и се счита за Голямото Централно Слънце. За всички тях тя е била символ с астрономически, религиозен и културен смисъл.
Астрономическа роля:
Прабългарите са били изключително добри наблюдатели на небесните явления. Алцион и Плеядите са служили като важен ориентир за измерване на времето и сезоните. Звездите от този куп се появяват ясно на небето през есента и зимата, което е свързано с тяхната календарна система. И до днес българите наричат Плеядите Квачката с пиленцата.
Алцион, като част от Плеядите, е използвана за навигация, тъй като тези звезди са видими почти във всички географски ширини.
Космически символизъм:
В различни древни култури Плеядите са свързвани с цикличността на живота, смъртта и прераждането. За прабългарите, които са имали космологични вярвания и връзки с тенгризма, Алцион е символизирала небесен център или дом на божествени сили.
Прабългарите са виждали в Плеядите мястото, където душите на мъртвите отиват или където пребивават техните предци, такак както маите са смятали, че Млечният път ги отвежда към дома в отвъдното. Със сигурност нашите предци са знаели за звездния си произход и за тях връщането към звездите е връщането у дома.
Алцион и тангризмът:
В тангризма, религията на древните прабългарски племена, небето и звездите са имали свещено значение. Алцион е била възприемана като специална „небесна врата“ или „око“ на Тангра (върховното божество), което наблюдава и защитава хората.
Те са използвали Алцион в ритуали, свързани със смяната на сезоните или предсказания за бъдещето. Например, появата ѝ на небосклона може да е знак за начало на определен период – например зимното слънцестоене.
За прабългарите Алцион и Плеядите са били част от тяхната уникална система от вярвания, съчетаваща астрономия, религия и културна традиция. Звездата е можела да символизира хармонията между човека, природата и космоса. Алцион за прабългарите е била свещен символ, свързан с космическата хармония, астрономически изчисления и религиозни представи. Тази звезда е заемала специално място в техния мироглед, преплитайки знание и духовност.
Сега се пише една нова история. Не знам дали нашето поколение ще е свидетел на новите процеси, но нашите деца ще са със сигурност. Наистина ни очакват поне 2000 години много красив живот. Да бъде (Amen, което означава, нека Бог да чуе моите скрити мисли).
Нашето поколение е много благословено, защото в нашия - този ни живот, ние всички преминаваме през епохални и планетарни събития:
1. От едно хилядолетие към друго като преживяхме прехода от 1999 година към 2000-та година;
2. От ерата на Риби към ерата на Водолея (веднъж на около 2160 години);
3. От времето на тъмнината и разрушението (Кали Юга) към времето на Светлината (Сатия Юга) – това е прецесия, която се случва веднъж на около 26000 години).
И ако това не е вълшебство, което всяка душа във Вселената иска да види и преживее поне за миг.
Цялата вселена гледа към Земята. Всички души от цялата вселена искат да бъдат родени на Земята, за да преживеят този преход и тази промяна, само за да се похвалят, че са били тук на тази Земя точно в този преходен планетарен период. За тях дори и един миг или няколко часа, дни или години на Земята си заслужават, за да кажат, че са били тук. Това е част от вселенската история.
Промяната се случва и всички ние искаме да участваме в това “ГРАНДИОЗНО ВСЕЛЕНСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ”.
Пожелаваме ви много здраве, късмет и благоденствие през новата 2025 година, която ще е много хубава година.
Само трябва да повярваме и ще бъде.
Заповядайте на нашите семинари по Енергийна Анатомия, на които ще пробуждаме скритите заложби на тялото и ще учим за връзката ни със Слънцето и Звездите и как да настройваме клетките си спрямо тях, както са правели нашите древни предци от нашето „Дърво на Живота“.
За повече информация следвате ни във фейсбук и на нашата уебсайт страница: www.the6thcontinent.com
Comments