Слънчевите дискове при Сечен Камък, Трявна

Слънчевите дискове от древното светилище при местността „Сечен камък“ до с. Николаево, Трявна са уникална каменна инсталация със сферични или полусферични „слънца“ — издълбани или изпъкнали кръгове, по скалната повърхност. Едно място, забравено от хората-богове, но говорещо със звездите, звезден портал за връзка между Земята и Космоса - само за просветените и за тези, които искат да знаят…

Какво представлява светилището „Сечен камък“?

• Локация - светилището се намира около 5 км югозападно от Трявна, край село Николаево. То се разполага на доминиращ над околността скален масив, ориентиран в посока изток–запад .

• Върху скала са изсечени множество каменни кръгове или „слънца“, разположени верижно. Общият им брой варира между над 10 до 17 според различни източници . Повечето от кръговете са с диаметър около 1–1,25 м, а някои по-малки — около 0,5 м. Голяма част от светилището е покрита с трева и мъх и е затрупана от почвата през хилядолетията.

• Смята се, че светилището е посветено на тракийската религиозна символика – Великата богиня-майка (представена от скалата) и Слънцето-Бог (символизиран от кръга) . Изсичането на тези „слънца“ има символично значение за свързване на земното и небесното начало . Най-вероятно светилището е много по-ранно, а траките са го използвали като звездна карта, календар и ритуално светилище. 

• На юг, в посока връх Овчар, се намират скални ниши — визуално свързани със „слънцата“ и вероятно част от същия култов комплекс от ранножелязната или късната бронзова епоха (или поне преди 5000 години).

• Светилището при Сечен камък е единствено известно от този тип в Централния Предбалкан . Подобни „слънчеви“ кръгове се срещат и на други места в България, като местностите Палеокастро (Община Тополовград), Арнаутската чешма, Мочулови камъни и други — но те са по-рядко срещани в тази част на страната .

• Освен светилището, изследвания показват наличието на некропол (тракийски могили), антични находки, материали и пътна кариера в района. Това навежда на хипотеза за древна пътна станция или свързан съоръжен път, който е преминавал през местността .

• Историците разказват, че това е бил част от стария римски път - от началото на 4 век след Христа и е част от големия римски път - Никополис ад Иструм - Августа Траяна - Константинопол и много легенди разказват за съкровища, заровени в тази част на Балкана. И до днес иманярите търсят скритите съкровища.

Митологични и символични пластове

1. Слънчеви дискове като образ на небето

• В народните предания и в по-късни езотерични тълкувания кръговете се смятат за „очи на небето“ или „врати“, през които божествената светлина „влиза“ в земята.

• Връзката е между мъжкия слънчев принцип (кръгът, светлината) и женския земен принцип (скалата, утробата).

• Така светилището се разбира като съюз на небесното и земното.

2. Възможен слънчев календар

• Някои изследователи и местни разкази твърдят, че подредбата на дисковете не е случайна.

• Възможно е те да са служили за наблюдение на изгрева и залеза по време на равноденствия и слънцестоене.

• Според хипотези:

  • големите кръгове обозначавали важни дни от годината (слънцестоене),

  • малките — междинни цикли (напр. новолуние/пълнолуние или равноденствие).

• Това прави мястото своеобразна слънчева обсерватория.

3. Място за култ към Великата Богиня и Слънчевия Бог

• В тракийските вярвания скалата е женско начало — утроба, майка, лоно.

• Кръгът символизира слънчевия мъжки принцип.

• Съюзът им в един и същ камък се е възприемал като сакрално оплождане на земята от слънцето.

• Това е поддържало идеята за плодородие и обновление в природата.

4. Врата между световете

• Местни легенди разказват, че кръговете били „портали“ или „огледала“, през които шаманът или жрецът общувал със света на боговете.

• Вярвало се, че в определени дни (например при изгрев на слънцестоене) дисковете „светят“ или „отварят“ невидим път към отвъдното.

• Това съответства на идеята за Слънцето като пътеводител на душата.

5. Астрономически и космологични легенди

• В някои окултни среди се споменава, че 12–17-те диска може да изобразяват небесни светила — планети, съзвездия или месеци от годината.

• Така Сечен камък се превръща в „звездна карта, изсечена в камък“.

• Местните го наричат и „Слънчевото светилище на Трявна“.

Като символ мястото е  → единство на мъжко/женско, небесно/земно.

Като календар → възможно слънчево-лунно измерване на времето.

Като портал → врата към невидимия свят, използвана в ритуали.

Като карта → отражение на звездното небе върху земята.

Жреците на Слънчевите дискове

Когато Слънцето оставило целувките си върху лицето на Великата Майка-Скала и изсякло върху нея сияйните кръгове, то не забравило хората. Научило ги как да разчитат светлината и да говорят с боговете чрез камъка.

Така се родил жреческият род на Слънчевите пазители. Те били мъже и жени, избрани още от деца, които умеели да чуват трепета на зората и шепота на вечерницата.

Ритуалът на изгрева

В деня на равноденствието жреците се подреждали срещу дисковете и чакали първия лъч. Щом светлината попаднела в най-големия кръг, всички запявали древен химн. Казва се, че тогава времето спирало — и вратата между световете се разтваряла.

Пътуването през дисковете

Жрецът, избран за водач, докосвал с длани един от кръговете. Когато го правел в точния миг, тялото му оставало неподвижно на земята, а душата му минавала през слънчевата врата.

Оттам той се озовавал в Света на светлината — безкрайна равнина от злато и огън, където го очаквали богове и сенките на предците.

Те му разкривали тайни за сезоните, за лечебните билки, за съдбата на племената. После жрецът се връщал обратно, а песните на хората го посрещали и връщали в тялото му.

Дарът за народа

Всичко научено се пазело в песни и предания. Старите казвали: „Който види светлината през диска, никога вече не е сам.“

Затова хората от Тревненския край вярвали, че Сечен камък е не само светилище, а и сърце на живата връзка между земя и небе.

Старите жреци вярвали, че в определени дни от годината дисковете светят отвътре и стават порти към небесата. Тогава душите на хората можели да преминат през тях и да потърсят съвет от боговете или от предците си.

И до днес Сечен камък пази тези кръгове – неугаснали белези на една божествена любов, от която се ражда животът.

Така Сечен камък остава като място на учение, прорицание и връзка със Слънцето, където жреците „пътували“ отвъд, за да върнат светлина в живота на хората.

Моята майка, която живее в старата ни къща в село Радино през лятото, разказва за светлини и летящи чинии, които излитат от връх Овчар. Всички ние винаги сме се веселили покрай тези истории, но тя не е знаела за слънчевите дискове и пази в сърцето си спомените от видяното. А вечерите, когато човек седи под звездното небе, е запленен от красотата на Вселената и Космоса. Нашите предци са виждали това вълшебство. Ние, съвременните хора, живеещи в големите градове, под светлините на прожекторите, не можем да се насладим на това вълшебство.