ЛЪВСКОТО СЪРЦЕ - Порталът, който се отваря вътре в нас

Всяка година, когато Слънцето прекоси прага на съзвездието Лъв и първите лъчи на утрото се докоснат до сиянието на Сириус, милиони хора отправят поглед към небето. Едни говорят за Лъвския портал. Други очакват необикновени енергии. Трети виждат в тези дни красив астрономически феномен, а четвърти – символ на духовно пробуждане.

Но ако най-великата звездна врата никога не е била над нас?

Ако тя винаги е съществувала вътре в човека?

Може би истинският Лъвски портал не се отваря между звездите. Може би той се отваря в онзи миг, когато умът замлъкне, сърцето започне да говори, а душата си спомни своя произход.

От древността до наши дни хората винаги са усещали, че има периоди, в които самата природа сякаш започва да диша по различен начин. Слънцето грее със същата сила, но светлината му сякаш прониква по-дълбоко. Нощното небе изглежда по-близо. Въздухът носи необяснимо усещане за очакване. Сякаш невидим свят се доближава до видимия.

Именно такъв период според много духовни традиции е времето между 26 юли и 12 август, когато настъпва т.нар. Лъвски портал. В своята външна форма той е свързан с небесния танц между Слънцето, звездата Сириус и съзвездието Лъв. В своята вътрешна същност обаче той е много повече от подреждане на небесни тела. Той е покана. Покана да си спомним кои сме.

През хилядолетията хората винаги са гледали към звездите не само за да измерват времето, но и за да търсят смисъл. Древните жреци на Египет наблюдавали първия изгрев на Сириус с благоговение, защото той предвещавал разлива на Нил – реката, която носела живот на цяла една цивилизация. За тях това не било просто астрономическо явление, а символ на обновлението – моментът, в който Небето благославя Земята с нов цикъл на плодородие и живот.

В различни езотерични традиции Сириус е наричан Духовното Слънце – символ на висша мъдрост, вътрешна светлина и пробуждане. Независимо дали човек възприема тази представа като духовна символика или като част от древните мистерийни учения, тя носи красиво послание. Истинската светлина никога не идва само отвън. Тя винаги пробужда светлината, която вече съществува вътре в нас.

Именно затова Лъвският портал не е събитие, което трябва просто да наблюдаваме. Той е процес, който трябва да преживеем.

В центъра на този символичен разказ стои Лъвът.

От незапомнени времена той е бил образ на царственото достойнство, на благородството и на силата, която не произтича от господството над другите, а от овладяването на самия себе си.

Интересно е, че истинският лъв в природата почти никога не разхищава силите си. Той не доказва непрекъснато колко е могъщ. Наблюдава. Изчаква. Диша спокойно. Събира енергията си. И когато настъпи точният момент, извършва един-единствен съвършен скок. Може би точно това е една от най-дълбоките духовни поуки на Лъва. Истинската сила не е в непрекъснатото действие. Истинската сила е в присъствието. В спокойствието. В увереността, че когато моментът настъпи, няма да имаме нужда от втори опит. Колко различен би бил светът, ако човек започне да живее по този начин? Ако престане непрекъснато да доказва себе си и вместо това започне да излъчва това, което вече е? Може би тогава ще разберем защо древните са наричали Лъва пазител на Сърцето. Защото сърцето също никога не се съревновава. То просто бие – непрекъснато, тихо, вярно. Още преди нашият разум да се научи да мисли, сърцето вече е започнало своята песен.

И може би именно затова всички велики духовни учители са ни насочвали не към главата, а към сърцето. Не защото умът няма значение, а защото умът вижда света такъв, какъвто е бил, докато сърцето усеща света такъв, какъвто може да бъде.

Може би истинското Лъвско сърце е именно това място вътре в нас, където смелостта и любовта престават да бъдат две различни качества и се превръщат в едно. Там започва истинският портал.

И ако човекът наистина носи в себе си частица от звездите, тогава възниква един естествен въпрос. Защо именно през този период на годината толкова много духовни традиции говорят за пробуждане? Какво е особеното на тези дни? Отговорът може би не се крие единствено в небето. Той се крие в начина, по който човекът винаги е възприемал Космоса.

За древните народи звездите никога не са били само светещи точки в нощното небе. Те били език. Космическа азбука, чрез която Вселената разговаря със Земята. Както музикантът не вижда само отделни ноти, а чува мелодия, така и древните посветени не виждали само звезди, а усещали техния ритъм и взаимовръзка.

В египетските храмове, във Вавилон, в шумерските градове, в древна Индия, според нашите предци – траките и прабългарите, а и в много други цивилизации движението на небесните тела се наблюдавало с удивителна точност. Не защото хората искали да предсказват бъдещето, а защото вярвали, че съществува един универсален закон:

Каквото се случва в небето, отеква в човека.

Това не означава, че звездите управляват живота ни. По-скоро те напомнят, че всичко в сътворението е свързано чрез невидими ритми. Днес науката също започва да говори за ритми. Сърцето има своя честота. Мозъкът има своите електрически вълни. Клетките комуникират чрез електромагнитни сигнали. Всяка молекула вибрира. Всеки атом трепти. Самата материя се оказва движение. А когато всичко във Вселената вибрира, защо да бъде странно, че древните са възприемали звездите като огромен космически оркестър? Може би човекът е един от неговите инструменти. И когато е настроен правилно, започва да звучи в хармония с цялото.

В този небесен разказ особено място заема звездата Сириус.

В продължение на хилядолетия тя е била една от най-почитаните звезди на човечеството. Египтяните я наричали Сопдет. За тях нейният изгрев бележел началото на новия цикъл на живота. След него идвал разливът на Нил – водата, която превръщала пустинята в плодородна земя. Колко удивителен е този символ.

Преди да дойде новият живот, първо идва водата. Същото се случва и вътре в човека. Преди да покълне новото съзнание, сърцето трябва да се смекчи. Да стане като плодородна почва. Да позволи на светлината да проникне в него. Ето защо толкова много духовни учения описват любовта не като чувство, а като състояние на готовност. Готовност да приемеш живота такъв, какъвто идва.

Срещу сиянието на Сириус на небесната сцена стои друга необикновена звезда – Регулус, най-ярката звезда в съзвездието Лъв. Самото ѝ име означава „Малкият цар“. Още в древността тя била наричана Сърцето на Лъва. Не е трудно да разберем защо. Лъвът никога не е символизирал просто физическа сила. Истинската му сила винаги е произтичала от сърцето.

Колкото повече се вглеждаме в тази символика, толкова по-ясно започваме да разбираме, че Лъвският портал не говори за власт. Той говори за вътрешно благородство. За смелостта да останеш верен на Истината. За достойнството да запазиш Любовта дори когато светът избира страха.

Интересно е, че на небесната карта точно срещу Лъва стои Водолей. Това не е просто астрономическа особеност. То носи красива символика. Лъвът представлява огъня. Водолеят – живата вода. Лъвът символизира силата на индивидуалността. Водолеят – силата на общността. Лъвът казва: „Открий собствената си светлина.“ Водолеят прошепва: „Сподели я със света.“

Двете съзвездия не си противоречат. Те се допълват. Както вдишването и издишването. Както денят и нощта. Както сърцето и мозъкът. Може би човечеството именно сега преминава през този мост. Не от една астрологична епоха към друга. А от едно състояние на съзнанието към друго. От желанието да притежава... към желанието да сътворява. От стремежа да бъде по-силно... към способността да бъде по-мъдро. От борбата... към сътрудничеството. От страха... към Любовта.

И тук се появява една удивителна символика. Защо най-силният ден на този период е именно 8 август? Разбира се, можем да го разглеждаме като дата. Но числата винаги са били повече от средство за броене. Те са били символи. Осмицата е едно от най-загадъчните числа. Когато я поставим хоризонтално, тя се превръща в знака на Безкрайността - ∞ . Колко красиво е това.

Една обикновена цифра внезапно се превръща в мост между времето и вечността. Може би именно затова толкова много хора усещат числото осем като символ на прехода. То ни напомня, че краят никога не е истински край. Всяко завършване е начало. Всяка смърт е раждане. Всяко залязващо слънце вече носи обещанието за нов изгрев. Така работи природата. Така диша Вселената. И така се развива човешката душа.

Но може би най-голямото чудо не се случва на небето. То се случва вътре в нашето тяло.

 Преди време учените започнаха да разглеждат фасцията като една непрекъсната жива мрежа, която свързва абсолютно всичко в човека. Днес все повече специалисти я определят като система, която не просто обгръща органите, а участва в предаването на механична, електрическа и биохимична информация в целия организъм. Колко близо е това до древната представа за етерното тяло. Сякаш физическото и енергийното никога не са били разделени. Едното просто е отражение на другото. А между клетките, в необятния свят на интерстициума, водата непрестанно пренася живот. Всяка нейна молекула получава ритъма на сърцето. Всяко съкращение на сърдечния мускул изпраща вълна през тази жива вътрешна вселена. 

Представи си само тази картина. Не сме изградени от отделни органи. Ние сме изградени от безброй взаимосвързани светлинни пулсации - от реки, от мостове, от непрестанно движение. И ако някога сме търсили портали между световете, може би сме пропускали най-очевидния - самите ние сме порталът с всеки нерв, всяка клетка, всяко вдишване, всяка мисъл, всяко чувство.

Всичко в нас свързва Небето и Земята. Може би точно затова древните са наричали човека микрокосмос, малка Вселена. Не защото прилича на Космоса, а защото Космосът продължава да живее вътре в него.

И може би точно тук започва най-дълбокото разбиране за Лъвския портал.

Ние често говорим за светлина. Мечтаем да привлечем повече светлина в живота си. Молим се за светлина. Търсим светлина. Но рядко си задаваме един много прост въпрос. 

Какво всъщност прави светлината? Тя не променя това, което осветява. Тя го разкрива. Когато Слънцето изгрее, то не създава планините. Не създава реките. Не създава дърветата. То просто им позволява да бъдат видени. По същия начин духовната светлина не ни превръща в нещо ново. Тя само разкрива това, което винаги е живяло в нас.

 Може би затова всички истински духовни пътища не ни учат да станем някой друг. Те ни помагат да си спомним кои сме. Именно в това се крие смисълът на всяко пробуждане. 

Не придобиваме нова душа. Не получаваме ново сърце. Не ставаме по-просветени и не се приближаваме още с една крачка до Бог. Просто постепенно преставаме да забравяме за своята истинска природа.

Затова огънят на Лъва не е огън на разрушението. Той е алхимичният огън на преобразяването. В древните алхимични школи огънят никога не е бил враг. Без него оловото никога не би се превърнало в злато. Без него суровата глина никога не би станала красива керамика. Без него семето никога не би разпукало своята обвивка.

 Огънят не унищожава. Той освобождава, като изгаря всичко онова, което вече не може да служи на живота. Същото се случва и в човека. Колко често се страхуваме от промените, без да осъзнаваме, че именно те освобождават място за нещо по-красиво. 

Понякога трябва да изгори старата представа за нас самите, за да се роди истинската. Понякога трябва да изгори страхът, за да се появи доверието. 

Понякога трябва да изгори болката, за да остане само мъдростта. 

Понякога трябва да изгори егото, за да заговори душата. 

Може би това е истинският вътрешен огън на Лъва. Не пламъкът, който унищожава света. А пламъкът, който пречиства човешкото сърце.

Колко интересно е, че почти всички велики духовни традиции използват една и съща дума. „Сърце“. Не ум. Не интелект. Не знание. „Сърце“. И това не е случайно. Защото знанието може да бъде натрупано. Мъдростта може само да бъде преживяна. Знанието разделя. Мъдростта свързва. Знанието пита: „Как работи светът?“ Мъдростта пита: „Как да живея така, че светът да стане по-красив?“

Може би именно това означава Христовото съзнание, за което говорят толкова много духовни учения. Не някакво недостижимо мистично състояние. А способността човек да избира Любовта, когато би могъл да избере страха. Да избира прошката, когато би могъл да избере гнева. Да избира състраданието, когато светът настоява за осъждане. 

Любовта не е слабост. Любовта е най-висшата форма на вътрешна сила. Само силният човек може истински да прощава. Само свободният човек може истински да обича. Само пробуденият човек може да вижда светлината и в другите. 

Може би именно затова Лъвът никога не е бил символ само на силата. Той е символ на благородството. А благородството винаги започва отвътре. То не се измерва с титли. Не се купува. Не се наследява. То се изгражда с всяко решение.

Всеки ден.

Всеки миг.

Всеки дъх.

И тук разказът ни естествено се връща към дишането.

Колко удивително е, че първото нещо, което правим при раждането си, е да поемем въздух. А последното – да го издишаме. 

Между тези две вдишвания се побира целият човешки живот. Може би затова всички велики духовни школи са започвали именно с дъха. Не защото дишането е просто физиология. А защото то е най-прекият мост между тялото и  духа. 

Всеки път, когато вдишваме осъзнато, ние не приемаме само кислород. Приемаме настоящия момент. Приемаме живота. Приемаме самите себе си.

И всеки път, когато издишаме, можем да си представим как освобождаваме всичко, което вече не ни принадлежи – страховете, вината, обидите, разочарованията, старите истории, които продължаваме да разказваме за себе си.

Тогава дишането престава да бъде автоматичен процес. То се превръща в молитва.

Всяко вдишване казва: „Приемам живота.“ Всяко издишване прошепва: „Доверявам се.“

Не е случайно, че Учителя Петър Дънов определя 19 август като начало на Космическата Нова година.

В неговото учение това е не просто дата в календара, а символ на нов духовен цикъл – време, в което човек може съзнателно да направи крачка към по-високо разбиране за живота. Не защото небето насилствено променя човека, а защото природата ни напомня, че всяко същество живее в ритъма на по-голямо цяло.

Може би именно това е и истинската тайна на Лъвския портал. Не да чакаме чудо. А да се превърнем в него. Да не очакваме някой отвън да промени живота ни. А сами да се осмелим да станем светлината, която толкова дълго сме търсили.

И тогава разбираме нещо много красиво. Порталите не се отварят на небето. Те се отварят в човешкото съзнание. Звездите не слизат при нас. Нашето съзнание се издига към тях. Космосът не влиза в човека. Човекът започва да осъзнава, че никога не е бил отделен от Космоса. Тогава границите постепенно изчезват - между ума и сърцето, между човека и природата, между Земята и Небето, между науката и духовността.

Всичко започва да се подрежда като части от една огромна жива мозайка. И в самия ѝ център стои Любовта - не като чувство или като емоция, а като най-висшия закон на Живота. 

Любовта е силата, която свързва атомите в молекулите, хората в семействата, дърветата в горите, реките с океаните, звездите с галактиките и човека с неговия Творец.

Може би именно това е скритият код на Лъвския портал. Да си спомним, че Вселената не е изградена единствено от материя. 

Тя е изградена от взаимоотношения - от свързаност, от единство, от Любов.

И тогава естествено възниква един въпрос.

Какво да направим сега?

Как да преживеем този период така, че той да не остане просто красива идея, а да се превърне в начало на една по-светла година?

Отговорът е много по-прост, отколкото предполагаме. Лъвският портал не очаква от нас да правим необикновени неща. Той ни кани да превърнем обикновените неща в свещени.

Започнете деня си по различен начин. Преди да посегнете към телефона, преди светът да започне да говори с вас, позволете на собственото си сърце да ви поздрави.

Излезте навън, ако имате тази възможност. Усетете първите слънчеви лъчи по лицето си. Затворете очи и просто дишайте. Не е необходимо да си представяте сложни енергии или мистични символи. Самото Слънце е достатъчно. То е същото Слънце, което е стопляло древните цивилизации, нашите предци и всяко живо същество на Земята.

Вдишвайте спокойно. Без усилие. Без очакване. Представете си, че с всяко вдишване приемате не само въздух, а живот. А с всяко издишване освобождавате всичко, което вече няма място във вас:

Не задържайте обидите.

Не задържайте страха.

Не задържайте вината.

Дишането знае как да ги отнесе.

Ако през тези дни можете, отделете няколко минути, за да поставите двете си длани върху сърцето. Не защото сърцето има нужда от това. А защото ние имаме нужда да си спомним, че то е там. Почувствайте неговия ритъм. Без да го променяте. Без да го анализирате. Само слушайте и благодарете. 

Това е първата музика, която сте чули още преди да се родите. И тя продължава да звучи. В нея няма тревога. Няма бързане. Няма сравнение. Има само живот.

Когато започнете да усещате този ритъм, постепенно синхронизирайте с него и своето дишане. Вдишвайте плавно – бавно и дълбоко. Издишвайте малко по-бавно. След няколко минути ще почувствате как нещо във вас започва да се подрежда. Това не е въображение. Това е естественото състояние на човешкия организъм, когато сърцето, мозъкът и дишането започнат да говорят на един и същ език. Именно тогава се ражда вътрешната кохерентност или съгласуваност  – онази хармония, която науката започва да описва, а духовните учители винаги са наричали вътрешен мир.

Но може би най-красивата практика през Лъвския портал е една съвсем различна.

Всеки ден направете поне една постъпка, която няма да донесе никаква полза лично на вас. Кажете добра дума. Простете. Помогнете. Прегърнете. Посадете дърво. Полейте цвете. Нахранете бездомно животно. Усмихнете се на непознат на улицата. Отговорете на ругатнята с мълчание или усмивка. Позвънете на човек, който е самотен. Направете нещо красиво, без никой да разбере, че сте го направили. Защото Любовта започва да расте именно тогава, когато престане да очаква признание или отплата.

Може би точно това означава да активираме Лъвското сърце.

През тези дни си задавайте и един прост въпрос. 

От какво още нямам нужда в живота си? Не бързайте да отговаряте.

Понякога това е стар страх.

 Понякога е навик.

 Понякога е убеждение, което вече не ви служи.

Понякога е стара болка, която продължавате да носите, въпреки че тя отдавна е свършила своята работа.

Представете си, че ги поставяте в огъня на Лъва. Не за да ги унищожите. А за да ги преобразите в светлина.

След това си задайте втория въпрос.

Какво иска моето сърце да създаде през следващата година?

Не какво иска егото. Не какво очакват другите. А какво иска сърцето. Понякога то говори много тихо. Но никога не лъже.

Лъвският портал е прекрасно време да съберете семейството си. Да вечеряте без телефони. Да благодарите за храната. Да запалите свещ. Да си кажете нещо хубаво. Да си простите. Да се помолите. Да се хванете за ръце. Няма по-силна енергийна практика от едно семейство, което за няколко минути започне да диша, да се усмихва и да благодари заедно. Защото светлината никога не остава само в един човек. Тя винаги започва да осветява всички около него.

И когато едно семейство заживее в повече мир, повече благодарност и повече взаимна подкрепа, този мир естествено се разлива към приятелите, към съседите, към общността и постепенно – към целия свят.

Може би именно така се променя човечеството. Не чрез големи революции. А чрез милиони малки сърца, които избират Любовта всеки ден.

И накрая направете още нещо.

Погледнете нощното небе. Не търсете непременно Сириус. Не се тревожете дали ще намерите Регулус. Просто гледайте звездите. След няколко минути ще осъзнаете нещо удивително. Колкото по-дълго гледаме към безкрая, толкова по-малки започват да изглеждат нашите страхове. 

И тогава тихо си спомнете: Аз не съм отделен от тази Вселена - Аз съм нейна частица. И тя живее в мен.

Тогава Лъвският портал вече няма да бъде няколко дни в календара. Той ще се превърне в състояние на съзнанието. А когато човек веднъж отвори тази вътрешна врата, тя никога повече не се затваря напълно. Защото истинският портал не се намира между Земята и звездите. Той винаги е бил в човешкото сърце.

💜

И тогава, когато денят започне да преваля, а небето бавно се изпълни със звезди, си представете, че стоите на върха на една древна планина. Пред вас няма храм. Няма пирамида. Няма каменен олтар. Само тишина. Само вятърът, който докосва лицето ви. Само безкрайното небе. Изведнъж усещате, че не сте сами. Някъде дълбоко в пространството, отвъд погледа, се надига величествен Космически Лъв. Не този от легендите. Не този от зодиака. А Лъвът, който живее във всяка смела човешка душа. Той стои неподвижно на ръба на една скала. Не бърза. Не се страхува. Не се колебае. Очите му са вперени в хоризонта. Но той не гледа бъдещето. Той слуша. Слуша собственото си сърце. Защото знае, че големите скокове никога не започват от краката. Те започват от сърцето. 

Минава миг. После още един. Настъпва съвършена тишина. И точно тогава Лъвът прави своя скок. Не към друга земя. Не към друго небе. Не към друга Вселена. Той скача към самия себе си. 

И в същия миг осъзнаваме, че през целия си живот сме мислили, че трябва да стигнем някъде. Да намерим нещо. Да станем някого. А истинското пътешествие винаги е било едно и също. Да се върнем у дома. В собственото си сърце.

Може би именно това е истинското послание на Лъвския портал. Не че в определени дни небето идва по-близо до Земята. А че в определени моменти човекът става по-близо до собствената си душа. 

Тогава започва да вижда света по различен начин. Вече не търси врагове. Търси хора, които да разбере. Вече не търси доказателства, че е прав. Търси Истината. Вече не иска да бъде по-голям от другите. Иска да бъде по-добър от вчерашния себе си. Това е истинската алхимия. Това е превръщането на страха в доверие. На гнева – в състрадание. На разделението – в единство. На човека – в Човек.

И ако през тези дни небето наистина изпраща към Земята повече светлина, нека не забравяме най-важното. Светлината не е дадена, за да я задържим. Тя е дадена, за да я предаваме. Както Слънцето никога не избира кого да огрее. Както дървото не избира за кого да даде сянката си. Както реката не избира кого да напои. Така и човешкото сърце е най-красиво, когато просто обича. Без условия. Без очаквания. Без страх. Може би тогава разбираме, че най-великото духовно постижение не е да избягаме от света. А да внесем повече Светлина в него - една усмивка, една добра дума, една подадена ръка, една прошка, една прегръдка. Понякога точно това променя нечия съдба.

И ако някога се запитате дали Лъвският портал наистина се е отворил за вас, не гледайте към небето. Погледнете живота си. Ако сте станали малко по-търпеливи…; ако сте започнали да слушате повече и да осъждате по-малко…; ако сте намерили смелост да простите…; ако сте прегърнали някого, когото дълго сте отбягвали…; ако сте се научили да благодарите дори за трудните уроци…; ако сте почувствали, че мирът във вас струва повече от всяка победа…; тогава порталът вече се е отворил.

Не в Космоса, а във вас.

И това е единственият портал, който има силата да промени света.

Защото светът никога не се променя наведнъж. Той се променя чрез едно пробудено сърце. После чрез още едно. После чрез още едно. Докато един ден Любовта започне да бъде по-силна от страха.

Не е случайно, че лъвът е наричан царят на животните. Но истинският цар никога не управлява чрез страх или подчинение.

 Той вдъхновява, закриля, създава условия животът да разцъфтява.

Такава е и нашата задача. Да бъдем пазители на живота, на надеждата, на децата, на семейството, на природата, на истината, на собственото си сърце.

Защото човекът не е поставен на Земята, за да властва над нея. Той е дошъл, за да се научи да живее с нея в хармония. 

Да бъде добър стопанин на всичко, което му е поверено. 

Да превърне дома си в място на мир. Думите си – в благословия. 

Мислите си – в светлина. 

А живота си – в пример.

Скъпи приятели,

когато тази година Слънцето отново премине през царството на Лъва и звездите запалят своя тих огън над нас, не търсете непременно чудеса.

Самите вие бъдете чудото.

Бъдете спокойствието в нечий неспокоен ден. 

Бъдете надеждата в нечие отчаяние. 

Бъдете ръката, която вдига другия в беда. Бъдете думата, която лекува. 

Бъдете усмивката, която връща вярата.

Нека всяка ваша мисъл бъде по-чиста.

Нека всяка ваша дума бъде по-добра. 

Нека всяко ваше действие бъде по-съзнателно.

Тогава Лъвският портал няма да продължи само от 26 юли до 12 август.

Той ще остане отворен през цялата година.

А може би… през целия ви живот.

И когато след време някой срещне светлината във вашите очи и попита откъде идва тя, нека отговорът бъде прост - не от звездите, а от сърцето.

Защото най-ярката звезда във Вселената никога не е била далеч. Тя винаги е живяла вътре в нас. Нека Лъвското сърце във всеки човек се събуди. Нека огънят му пречиства, но никога не изгаря Любовта. Нека светлината му осветява пътя не само на нас, но и на нашите деца, на нашите семейства и на всички, които ще дойдат след нас. И нека никога не забравяме една проста истина:

Ние не сме тук, за да търсим Светлината. Ние сме тук, за да станем Светлина.

С любов, и с благодарност към Живота.

Ще разберете, че сте преминали през Лъвския портал не когато започнете да виждате повече знаци по небето, а когато започнете да носите повече Светлина в живота на хората около себе си.

Тогава порталът вече няма да бъде събитие. Ще бъде начин на живот, защото няма да помним датите. Няма да помни къде е Сириус или звездата Регулус в съзвездие Лъв. Но ще помним едно - че истинският портал никога не е бил между звездите. Той винаги е чакал тихо да се отвори собственото ни сърце.

„Ние не сме тук, за да търсим Светлината. Ние сме тук, за да станем Светлина.“

„Всеки изгрев е покана да си спомним кои сме. Всеки залез е покана да благодарим за това, в което сме се превърнали. А между тях тупти едно сърце, което никога не е спирало да ни води към дома.“

Нека тези думи, които изпращаме към света, намерят точно онези хора, които имат нужда от тях – в точния момент от живота им.